Някъде към 7 нашите се прибраха от работа. Вечеряхме и след това отидох в стаята си. Някъде до към 11 четох "Хартиени градове" - любимата ми книга (между впрочем ако не сте я чели ви я препоръчвам с две ръце). След това загасих лампата, придърпах завивките и си легнах. След около час-два се събудих от странен скърцащ звук. Прозорецът на стаята ми се отвяряше, бавно и плашещо, и издаваше този ужасен звук. Придърпах завивките още повече към главата си, почти се скрих под тях. Живеехме на втория етаж, кой би могъл да се качи и да влезе през прозороца? Крадец? Вече прозорецът се беше отворил почти наполовина. Оттам се подаде една ръка - черна и крива. Какво ли беше това? Ръката обаче се закачи на райбера и черното криво нещо падна. Беше ръкавица. А ръката си стоеше там. Е, кой може да е това?! Ами Джак, разбира се, кой друг. Е, поне това си го биваше. Успя да ме уплаши...донякъде. Аз станах тихо от леглото и отидох до прозореца, като се скрих зад завесите. Ръката на Джак се мъчеше да си вземе ръкавицата. Тогава аз рязко отворих прозореца.
- Бау!
- Аааааааа!!! - изкрещя Джак, олюля се и замалко да падне когато аз го хванах за ръката и го дръпнах. След това започнах да се смея.
- Много ли ти е забавно, Ева! Замалко да умра! - леле, наистина беше изплашен. Държеше се здраво за перваза, кокалчетата на ръцете му изскачаха. А аз продължавах да се смея.
