Прибрах се вкъши и още не си бях събула обувките, когато телефонът ми извибрира. Джак. Беше ми писал.
JackGilinsky: Хей, какво става? :)
EvaPerez: Тъкмо влязох вкъщи, при теб? :)
JackGilinsky: Чакам те в хола. ;)
Какво по дяволите?! Сигурно пак е влязъл през прозореца. Ъгх. Отидох в хола и го заварих седящ на дивана.
- Седни да поговорим. - каза той.
- Ох, добре.
- Защо не искаш да излезеш с мен?
- Първо, нека аз те попитам нещо. С Джонсън сте направили едно и също нещо в киносалона. Той също е държал ръката на Лейси и след това я е поканил на среща. Какво означава това?
- Той я харесва. Затова го взех с мен. Ако не ми беше най-добър приятел, щяхме да сме само двамата. Просто той ме пита как да и покаже чувствата си и аз му дадох този съвет. Осъзнах, че съм дал много хубав съвет и реших да го последвам. Това е. - обясни Джак.
- Добре.
- А сега ти отговори на моя въпрос. Защо не искаш да излезеш с мен?
- Виж, причината не е в теб. Просто не искам да се забърквам в неприятности. Пък и с тези разбити сърца, сещаш се. Не искам да съм поредната, следващата, а след това да стана предишната. Не искам да бъда наранената, Джак.
И двамата се бяхме изправили един срещу друг.
- Ева, много добре знаеш с какви ходех преди - най-големите кифли и к*рви в училището. Сега, когато съм се осъзнал и искам да съм с теб, едва ли ще е, за да те нараня. Пък и дори да стане така...не можеш вечно да бягаш от болката. Поеми някой и друг риск.
Лейси ми каза същото това нещо преди няколко дни. "Не можеш вечно да бягаш от болката. Поеми някой и друг риск." Тези думи прокънтяха в главата ми. Исках да поема този риск. Повдигнах се на пръсти към Джак и разбих устните си в неговите.
Бележка от автора:
Хей, надявам се да се наслаждавате на разказа. А сега си пуснете песента, която е във видеото. Jack&Jack-Wrong One. Всъщност тази песен ми даде идеята за историята ;)
