Джак все още ме гледаше ококорено.
- Не ми е смешно. - заяви той.
- Добре, добре, хайде влез да се поуспокоиш. - казах, все още хилейки се.
Той прескочи перваза и влезна в стаята ми, а аз светнах лампата. Искрено се надявах да не сме събудили нашите, но те бяха на първия етаж, така че едва ли.
Гилински се тръшна на леглото ми и въздъхна.
- Жив ли съм? - попита, но с усмивка.
- За нещастие - отговорих аз. И двамата се засмяхме. - А сега си тръгвай! - и му посочих прозореца.
- Ааа, не, няма да минавам пак от там. Знаеш ли колко трудно се качих, пък и почти не паднах. Ще мина като нормалните хора - през вратата!
- Не може, ще събудим нашите!
- Ами, тогава?
Ох, имах ли избор...:
- Ами...колкото и да ми е неприятно, май ще трябва да останеш тук до утре сутринта.
- Но проблемо - ухили се той. Припълзя на едната страна на леглото и ми посочи да легна и аз.
- Хаха, няма да стане така, Ромео. Ти лягаш на земята.
