Lights

Пролог

В нашия свят всичко е възможно. Например построяването на Сикретдей и странните хора, който са го управлявали. Никой не знаел кога се появили те, но всички знаели имената им. Те били седем мъже и пет жени. Всеки от тях притежавал определена своенравна дарба, която ги различавала от другите.
Пет от тях пазили хората, шест воювали с чудовищата, които заплашвали малкият град, а единият, който останал, се присъединил към чудовищата и нападнал бойците.

Те понесли трудни битки и кръвопролития, но единадесет от тях оцелели. Хората ги избрали за управляващи, а те се споразумели. Всеки от тях щял да управлява по две години, а останалите щели да останат като Съвет, който щял да обсъжда защитата на града.

Докато чакали своя ред, всички създали семейства, а децата им наследили дарбите им. Така станало с всички от всеки род, докато накрая целият Сикретдей се изпълнил с магьосници.

Родителите им решили, че трябва да ги разграничат за тяхната безопастност. Разделили ги на три групи :

Пазители, които трябвали да защитават магьосниците, в краен случай хората.

Ловци, които трябвало да воюват срещо враговете си и да пазят пазителите и хората.

Магични, които трябвало да изберат дали да са пазители или ловци и да поемат по пътя си.

Накрая, когато ловците намразили пазителите се изнесли от Сикретдей, а той окончателно останал собственост на пазителите и магичните.

Имало и четвърта група, различна дори и от тях. Те били преходните. Преходните били магьосници, които не избирали нито пазителството, нито ловът - те били наследници на дванадесетият. Всеки преходен бил различен, дарбата му стояла в него и той можел да я контролира без пръчица, за разлика от останалите. Те можеха да се влюбват и в пазители, и в ловджии, но имаха един недостатък. Ако те се влюбеха, а любовта биваше споделена. Ако човекът, в който се бяха влюбили изречеше ,,Обичам те" на глас, се превръщаше в преходен. Макар и да удължаваха животът с двадесет години, нима имаше смисъл, когато не можеха да чувстват любовта.

Останалите можеха да се влюбват само в определеният си вид, в преходни или в магични. В другите не можеха да се влюбват, а децата им ставаха магични, които също можеха да станат преходни.

Затова може би и пазителите и ловците не бързаха много с опознаването на съседите.

На ловците и преходните им трябваше разрешение, за да навлязат в Сикретдей, но такова можеше да даде само Съветът, който бе съставен от най - даровитите наследници на дванайсетте.

Преходните бяха доста голяма напаст, затова главният ръководител на Съвета позволи на ловците да ги убиват. Повечето преходни живееха като скитници, но след този указ се изпокриха от собствените си роднини.

И така изминаха доста години, а светът продължаваше да се върти. Преходните се срещаха доста по - рядко, а пък тези които преминаваха на тъмната страна- тези бяха просто застрашен вид.

Някой хора твърдяха, че те бяха изчезнали, но честно казано, тези от Съвета, които изпонамираха по някой дневник на своя пра-родител не бяха много обедени в това. Всеки се надяваше на това. Всеки се страхуваше от война. И затова всеки живееше в заблуда.
______________________________
Хеей, товa е моятa първa история :Д
Нaдявaм се дa ви хaресвa! Ще пуснa още глaви утре! Коментирaйте мнениятa и критиките си!