Скейт момиче

9.Заради мен?!❤️

Гледната точка на Люк
Видях Кейт в стаята по химия и я заговорих. Тя ме игнорира и отиде да говори с господина. След малко видях как Анна сяда до мен и я погледнах учудено.
- Какво си и направил?! - попита тя. Изглеждаше ядосана.
- Нищо! Не знам за какво говориш!
- Не я наранявай или ще си имаш работа с мен!

След часа Ан дойде при мен.
- Как си могъл - извика в лицето ми разярено и остави отпечатък от ръката си на дясната ми буза. Доста е силна за момиче! Кейт се намеси.
- Остави го! Той не си спомня нищо!
- За какво говорите и двете?! - попитах учуден. Исках да разбера с какво съм заслужил едната страна на лицето ми да е червена като домат!
- Хайде да си вървим! - каза тя на Ан и я поведе най - вероятно към кабинета по история.

Не знаех какво става , но исках Кейт да ми прости! Да спре да ме избягва! Опитвах се да я заговоря през целия ден , но най - добрата и приятелка все ми пречеше.

Последният час видях Кейт сама. Без да се замислям тръгнах към нея. Смятах да разбера какво става! Явно усетила , че идвам каза ядосано:
- Какво искаш?!
- Обясни ми какво ти става! Защо ме избягваш? - повиших тон.
- Ако в събота беше трезвен , нищо от това нямаше да се е случило! - извика и побягна. Щях да тръгна след нея , но Ан ме спря.
- Какво и направи?! Не виждаш ли , че иска да остане сама?!
- Попитах я защо ме избягва цял ден!
- Ти наистина не си спомняш , нали?! - Поклатих глава в знак на отрицание. Какво толкова съм правил? Защо не си спомням нищо?! - Бил си пиян... - когато свърши разказа си бях в шок! Чудех се защо не ми говори , а ако аз бях на нейно място щях да се мразя от дъното на душата си! Всъщност може би Кейт ме мрази! Какво направих?!

Гледната точка на Том
Разхождах се до близкия плаж. Чух някой да плаче. Приближих се и видях едно момиче , което много приличаше на Кейт. О Боже мой това беше тя!Стана от скейта на който беше седнала и се запъти към брега. Хванах я за китката. Обърна се към мен и ме прегърна силно.
- Какво е станало? - попитах притеснено.
- Люк! - докато казваше това , сълзи се стичаха по прекрасното и лице.
- Хей принцесо , горе главата да не ти падне короната! - усмихнах се , а тя се засмя. Бях щастлив при мисълта , че съм я накарал да се засмее! Седнахме на плажа. Тя се сгуши в мен и заедно гледахме звездите. Беше толкова близо до мен! Усещах аромата и. Исках да остане завинаги в прегръдките ми!

Мнения?? Според мен тази глава е скучна , за вас не знам! Съжалявам ако има правописни грешки!
Пп. Замалко да забравя! Искам да благодаря на Delena_264 заради това , че си изказа мнението си! :) 😊