Somewhere

Пролог

Макензи Дюфан чу изстрел и този звук я извади от дълбокият й сън.Първо помисли,че баща й отново гледа каубойски филми,но звукът се повтори.Тя беше смело 10-годишно момиченце и затова реши,че ще слезе на долния етаж.Взе една от наградите си за гимнастички и заслиза по стълбите,като гледаше да се промъква по сенките.Когато слезе долу се изправи пред гледка,която никое дете ли човек не трябва да вижда.Трупът на някаква жена,която Макензи не познаваше лежеше на пода,а над него се беше надвесил баща й,а майка й седеше в един ъгъл хлипайки.Когато видя дъщеря си,жената й направи знак да се маха.Съпругът й отново беше полудял.Но Кенз седеше като вцепенена и изведнъж изтича до баща си.Той я погледна в невинните сини очички и осъзна какво е направил.С един порив на гняв бе съсипал живота на дъщеря си.Очите му се замрежиха от сълзи.Обмисляше дали да не сложи край на своя живот,за да не страда Кензи,че той ще бъде в затвора и да вижее щастливо с майка си.Но изведнъж отново го порази ужасен гняв,съпругата му Мелинда му беше изневерила и то не с мъж,а със жена.Такава жена не заслужаваше да живее с малката му принцеса.Мъжът стисна ръчичката на дъщеря си,обърна се към Мелинда и насочи дулото към нея.Макензи му изкрещя да не го прави,но ето,че главата на майка й увисни и тънка струя кръв започна да се стича от челото й. Пиер прегърна дъщеря и не слушайки писъците й я заключи в банята,трябваше да действа бързо.Събра малко багаж за себе си и за Кензи,грабна дъщеря си,качи се на колата и не спря и за секунда докато не излезе от границите на Франция.

След около седмица,полицията откри Пиер,напит в една канавка в Германия.Дъщеря му тихо плачеше в колата,баща й беше арестуван,а самата тя щеше да остане сираче.Но слава богу баба й от Флорида реши,че макар и синът й да е побъркан няма как да остави малката Кензи в лапите на суровия живот на такава крехка възраст.Взе я при себе си и докато растеше се опитваше да й осигури всичко нужно,за да живее щастливо и пълноценно,макар и без родители.