ride or die.

Глава I

Загасих двигателя на колата и слязох от нея. Бавно си преправих път към малката закусвалня. Откакто започнах да работя в полицията вече година всеки ден си взимах сандвичи от там. Само че преди месец стария собственик я продаде и сега там работеше едно много красиво момиче, но имаше един недостатък - сандвичите бяха отвратителни. Както казах обаче - там работеше красиво момиче, така че дори и да ми продаваше вкиснало мляко пак щях да ходя там.
Влязох в малкото магазинче, отидох до плота и седнах на високия стол. След миг тя се обърна и ми се усмихна.
-Какво ще желаеш? - попита ме тя учтиво.
-Какво ще ми предложиш? - намигнах й аз. След това изражението на лицето й се промени и вече изглеждаше леко подразнена.
-От 4 седмици идваш тук и ме питаш това - тросна ми се.
-И от 4 седмици сандвичите все още са си токова отвратителни?
-Предполагам - каза тя, след това настъпи тишина между нас. "Браво, Калъм, винаги знаеш точно какво да кажеш, за да отблъснеш някого" скарах се на себе си.
-Риба тон върху бял хляб? - попита ме тя с усмивка.
-Риба тон върху бял хляб - отговорих просто аз, усмихвайки се леко. След това тя се обърна с гръб към мен, а след малко се върна със сандвича ми и го сложи пред мен на плота.
-Заповядай.
-Благодаря ти.
Преглъщайки всичките си човешки инстинкти, взех от чинията нещото, което трябваше да прилича на сандвич и отхапах едно парче. Ако трябва да бъда честен не бяха чак толкова ужасни, просто трябваше да си намеря повод да заговоря прекрасната брюнетка, която ги продаваше.
-Така и не разбрах името ти - казах аз, преглъщайки част от сандвича и отхапвайки друга.
-Моника - отговори ми тя с лека усмивка. В този момент забелязах двама мъже да ме гледат през прозореца. Набързо доядох сандвича си и тръгнах към вратата.
-Трябва да тръгвам - казах аз, виждайки как ме гледа Моника.
-До скоро - усмихна ми се тя. Аз също й се усмихнах на излизане. Когато излязох до колата ми бяха двамата едри мъже от преди малко.
-Хубава прическа - каза иронично единият.
-Защо не се държиш като американец и не започнеш да ядеш бургери? - изсъска другия, идвайки към мен.
-Тукашните сандвичи ми харесват - процедих през зъби, опитвайки се да се да запазя самообладание.
-Не мисля така - каза ми той, преди да ме сграбчи с татуираната си ръка и да ме повали на земята. Започнахме да си разменяме удари, докато от магазина не излезе висок, дългокос младеж. Хари Стайлс.
-Луи, разкарай се от него - извика той и издърпа татуираното момче от мен. Изправяйки се забелязах как Хари се протегна през прозореца на колата ми и взе книжката с документите ми.
-Калъм Томпсън - каза той поглеждайки шофьорската ми книжка, - звучи като изнасилвач. Такъв ли си?
-Не.
-Изчезвай и да не съм те видял повече - изсъска той и хвърли документите в краката ми. След това той и другите двама ми обърнаха гръб и влязоха в закусвалнята