ride or die.

Глава IV

Хари ме погледна невярващо, огледа се на двете страни и се шмугна в колата. Аз само му намигнах, подадох газ и тръгнах в непозната посока.
Карахме дълго време, като през целия път никой от двама ни не продума. В един момент в огледалото за задно виждане забелязах двама мотористи, а явно Стайлс също ги видя, защото издиша тежко и избърса длани от крачолите си преди да процеди през зъби:
-Спри тук.
Аз кротко кимнах, отбих встрани и загасих двигателя. Бяхме на тротоара пред някакъв изоставен ресторант на края на квартала. Двамата непознати ни обградиха с моторите си, давайки ни знак да слезем от колата. Погледнах към Хари, а той просто кимна и отвори вратата.
Когато слязохме от колата двамата мъже бяха свалили каските си вече можех да ги огледам по-внимателно. И не бях твърде изненадан - бяха високи, едри и с нацупени лица. За пръв път в живота си наистина съжалих, че спрях уроците по китара, за да уча за изпитите за полицейското училище.
Мъжете се въртяха около нас и ни гледаха изпитателно, след малко единият от тях проговори:
-Отдавна не се бяхме виждали, Хаз. Можеше да споменеш, че ще си водиш и компания - каза с насмешка и погледна към мен.
-Той не е тукашен, не го закачай - озъби му се Хари и ме погледна, прошепвайки ми едно "Всичко е наред". Идваше ми да го ударя, всичко е наред, как ли не.
-Знаеш за какво сме тук, Стайлс - повиши глас другият мъж, доближи се до него и го хвана за врата. - Дължиш ми е нещо и по-добре да го носиш в себе си сега.
Хари само се огледа наоколо и се усмихна ехидно. Боже мой, това момче определено не е с всичкия си.
-А ти знаеш, че ще ти го дам. Стайлс винаги държи на думата си.
Едрият тип го пусна, почти го изхвърли на земята, докато другият мъж вадеше пистолет от себе си. След това го насочи към резервоара на колата ми и натисна спусъка.
-Надявам се да е така, защото иначе ще си платите. Ти и малката ти сестричка - каза стрелецът, след това нахлузи каската си и изчезна в тъмнината.
Междувременно във въздуха се усещаше мирис на изгоряло, а изпод колата ми течеше бензин. Хари също го забеляза и ме издърпа за ръката, хуквайки надолу по улицата. Тичахме доста дълго време, когато зад нас се чу силен тътен. Аз просто се обърнах назад и се спогледах, осъзнавайки, че вече нямам кола.
-Как така си такова шубе, а въпреки това попадна при мен - изсмя се Хари и ме потупа по рамото. И може би беше прав - мястото ми не беше там, но вече нямаше връщане назад.