Короната / The Crown 15+

1.

(Гледната точка на Саманта)
Днес беше най-прекрасния ден в моя живот. Станах на 18. Получих най-новия модел I-pad и Снупи- новата ми рибка! :)
Вече отива полунощ и не ми се ляга...  Щом заспя отново ще се пренеса на онова ужасно място наречено „сън”. Г-жа Гродън - психоложката ми го определи като кошмар. Макар че за мен този т.н.  „сън” е едно реално непознато! А според мама непознатото е страшно и опасно... Както и да е. Време е за сън. Облякох пижамата си, угасих лампата, затворих очи и кошмарът започна.
Събудих се... или пък не!? Не съм сигурна дали сънувам. Но съм в гора, тъмна и изглеждаща съвсем истинска!Коя съм аз?Къде съм? Огледах се наоколо - нищо, нямаше нищо, освен  дървета, луна, звезди и аз! Бях облечена с дрехите от днес, разбира се голямата ми дамска чанта беше с мен- винаги пълна догоре! Хвърлих поглед на близките до мен неща. От едната ми страна имаше растение, а от другата... О, не! Не! Не исках да е това, което си мисля! Беше тяло! На дете! Мъртво, разкъсано на две дете! Цялото беше покрито с рани, а лицето му беше обезобразено! Въпреки по всичко ясно личеше, че е момиче... Не можех да търпя тази гледка повече. Усещах миризмата на кръвта му, която все още не се беше съсирала...
Тръгнах с бавна крачка назад. Цялата треперех- надявах се да е сън. Чувах биещото  си сърце. То сякаш искаше да изкочи от гръдния ми кош. Тогава се блъснах в нещо с гръб. Обърнах се и ми идваше да изпищя! Пред себе си виждах мъж. Около 2-3 метра висок. Голям, и под голям имам предвид огромен, силен. Целият беше в белези и навсякъде имаше кръв. За мой ужас тя не беше негова. В ръцете си държеше голяма брадва покрита с остатъци от онова дете, а от колана му стърчеше пушка. Исках да кажа нещо, но сякаш си бях глътнала езика. Мъжът приличаше на ловец излязъл от филм на ужасите! Той изрева срещу мен и аз побягнах.
Бягах с всички сили останали в мен. Дори не исках да се обръщам назад. Не знаех къде съм, къде отивам или кой беше онзи психопат, който ме гонеше. Просто бягах. Бягах за живота си.
Пред себе си видях синя дълга линия и преминах през нея. Тогава се обърнах назад и разбрах, че ловецът не може да премине! Усмихнах се. Не беше точно щастлива или успокоителна усмивка. Просто усмивка, че съм все още жива. Тогава се свлякох на земята. Припаднах...