Короната / The Crown 15+

2.

(Гледната точка на Грейс)
Събудих се. Вече беше сутрин. Стаята ми беше празна. Кара я нямаше... за мое щастие. Тя ми беше сестра. Надигнах се и започнах да се оправям. Косата ми беше къса, а от едната страна имаше лилав кичур. Различавах се от другите принцеси по външен вид, характер и вкус. Единствената ми приятелка беше Клери, но тя се беше загубила в гората. Не знам дали е жива.
Облякох зелената ми рокля и тръгнах за закуска. Замъкът в който живеехме беше огромен. Някога родителите ни го бяха създали за нас. Но те са мъртви от 15 години. Злодеите ги бяха убили. Училището ни беше защитено от тях. Нашият директор, наставник и последният герой е Синята фея. Тя ни беше разделила на момичета и момчета в двете крила на замъка. Нямахме право да излизаме от крилото, от замъка, в подземията и да употребяваме оръжия. Стаите ни бяха подредени в кръг. В една стая имаше по две легла. В центъра на кръга имаше всекидневна с много книги. До столът ни нямаше много път. Той беше огромен, а до него имаше голяма тераса.
Сега се отправях към нея с пълен поднос храна. Ние нямахме готвачка. Храната се правеше сама и не винаги беше вкусна. Седнах на най-крайната маса. Тя имаше изглед към малката поляна където принцовете имаха фехтовка. От крайно време ги гледах сутрин. Харесвам Радж, който е много добър и красив. Но стига толкова за момчета. Започнах да се храня. На другата маса до мен бяха Кание, Кара и Тамира. Те бяха пълни дразнители от класа. Но докато говореха дочух, че Кание казва:
-Знаете ли, че вчера вечерта е пристигнало ново момиче?
-Може да е Клери?!- отвърна Тамира.
-Дано да не е тя! Щом е преминала значи е принцеса. И ще дойде в моята стая! Не мога да търпя повече сестра си.-каза Кара.
Така се ядосах, че се обърнах и й отвърнах с крясък.
-Не се притеснявай сама ще ти събера багажа.
След това излязох от стола и се запътих да й изхвърля нещата...