Слава Богу, беше събота. След снощния купон изобщо не ми се ходеше на училище. Клариса и Бен бяха уцелили точното време да отсъстват. Излязох от стаята си, почесах скалпа си и се прозях. Миг по-късно лицето ми се срещна с пода. Видях какво бе причинило падането ми. Тялото на Лиам. Ама защо всички са спали тук? И то на земята?
-Какво стана?-сънения глас на Хари разбуди всички.
-Ами излязох си от стаята и тръгнах към банята,но се спънах в Лиам.-обясних и се изправих.
-Не, че нещо, Кат, но Кораба Майка ли ще викаш с тази стърчаща коса?-точно сега исках да извадя очите на Зейн и да ги забуча на шиш,като специална закуска за всички.
-О, по-добре млъкни!-факта, че снощи ми "дойдоха гости", също помагаше да измисля бруталното му убийство.
-Да, Зейн, тя ще ни изпече душичките на бавен огън, ако я ядосаш още от сутринта.-предупреди Найл, явно осъзнал ситуацията.
-Оо, горкичката, хайде да отидем за шоколад, а?-Стеф веднага дотича до мен и аз кимнах.
Минах през банята, за да се оправя и да се измия. Сресах косата си малко и слязох в кухнята, заедно със Стефания. Момчетата се бяха заели със закуската. Ако можех така да нарека блеенето на всички в Хари с жаден поглед,чакайки го да направи палачинките. Отидох до него и хванах ръката му преди да изсипе половината шише с олио.
-Не толкова. Добави две щипки сол за една порция, което ще рече осем щипки.-погледнах го в очите, а той отдели погледа си, правейки, каквото му казах.
-Къде се научи да ги правиш?-попита ме Стеф. Аз се прокашлях.
-Наистина не е от значение.-усмихнах се тъжно, когато се сетих, че всъщност аз научих всички в семейството да правят палачинки, а сместа я бях видяла в интернет.
-Луи, трябва да отидем с вашата кола в зоологическата днес.-наострих уши. Клюкарка съм и това щеше да си остане така.
-Пак ли забрави къде паркира твоята?-едва не се изсмях. Вместо това,сложих ръка на устата си. Харолд ме погледна с периферията си и се подсмихна, докато обръщаше една палачинка.
-Аз ли съм виновен, че във всичките тези двадесет декара земя, които притежавате, не е позволено да се паркират чужди коли?-двадесет декара?! По-богати да, отколкото очаквах.
YOU ARE READING
The Adoption #Wattys2016 #JustWriteIt
Fanfiction"Приемни родители. Кое изоставено дете не би искало това? Аз го исках, преди мечтата ми да се сбъдне. Когато ме завлякоха в къща с трима мъже и две жени, крехкото щастие, което бях успяла да запазя, се разруши. Нови братя и сестри, нови родители, но...
