The Adoption #Wattys2016 #JustWriteIt

20 глава

Давай, ти можеш! Преглътнах и влязох тихо в стаята ѝ, внимавайки да не събудя нито нея, нито близнака ѝ. Бе рано, но те спяха. Трябва да говоря с нея и то спешно. Погледнах към лицето ѝ, което се виждаше ясно, тъй като и трите нощни лампи светеха. Да, определено мразеше да спи на тъмно. Сподели ми, че е параноичка и я е страх от духове. Като дете е. Но пък аз съм влюбен в това дете, тъй че няма значение. 

-Дакота...събуди се, Кат.-говорих тихо, докато галех лицето ѝ с дланта си, махайки няколко заблудени кичура. Тялото ѝ подскочи щом ме видя, на което аз се засмях тихо. 

-Хари? Защо си тук?-изправи се в седнало положение и разтърка челото си, след това опита да оправи разрошената си коса.

-Трябва да ти кажа, бях при новите ти приятели. Изненадващо, но Мелани ме покани на сватбата си, а тя е в Ню Йорк. Спомена, че заминават утре.-сбърчи нослето си в сладка гримаса.

-Бяха ми споменали нещо такова.-изкикоти се. Не ми се сърди. Или поне не много.-Но аз не съм си оправила багажа!-изведнъж живна и скочи от леглото, изкара куфар от гардероба и започна да пъха вътре тениски, панталони и всички момичешки глупости. Седях ухилен, докато не осъзнах колко мек е този матрак, всъщност. Започнах да подскачам, а накрая се хвърлих на свободната половина.

Погледнах я, а тя седеше с вдигната вежда. Погледа ѝ крещеше "канила ли съм те?". Засмях се на собствените си мисли. Малко по малко погледа ѝ се смекчи и започна да се приближава към леглото. Вдигна завивката и се мушна под нея, заравяйки глава изморено. 

-Лека нощ, Хаз.-чух прозявката ѝ и сметнах, че е достатъчно сънена, затова се проврях при нея. Главата ѝ се заби в гърдите ми, а аз я прегърнах. 

-О, скъпа, ти хареса Зейн, защото той е лош. Вярваше, че можеш да го промениш към по-добро. Но сгреши, Малик се оказа по-лош и от най-смелите ти мечти. Той не може да обича, да бъде променен. Това е неговият нрав. Нали знаеш; вълкът си нрава не мени. Глупаво момиче...А аз? Аз се влюбих в теб. Влюбих се в теб, заради лудите неща, които правиш. Влюбих се в теб, заради остроумието ти. Влюбих се в теб, заради мириса на карамел. Влюбих се в теб, защото си естествена. Влюбих се в теб, защото ...защото си ти.-казах за последно и погалих косата й.

-Ти си влюбен в мен?-тихият й глас прозвуча. Мамка му! Мамка му! Мамка му! Тя ме чу. Отдръпнах се бързо и я погледнах. Тя спеше, дишането й бе спокойно. Нима е казала това на сън? Благодаря ти, Господи! Дано да помисли, че и това е сън, но този път няма да й кажа,че наистина се е случило. Всъщност, най-добре да не си спомня нищо.