Daughter of mobster

1 глава

Пета поредна нощ не мога да заспя.Този сън ме преследва и не ме оставя докато не изсмуче всяка капка енергия от тялото ми.
-Не,да не си посмял!-изкрещях силно и се събудих.Цялата бях потна и изплашена.
Вратата на стаята ми се отвори рязко.
-Алисън!Вече не си малка!Купих ти приспивателно,използвай го!-това беше както винаги ужасният ми баща.Нито една мила дума не съм чула от неговата уста.Изобщо не му пука за мен,единствено ми дава пари и само това.Но понякога ми се иска да разбера дали има добра страна.Макар много,много дълбоко,би трябвало да има.
-Знаеш ли едно добре ли си няма да те убие.-най-накрая реших да му го кажа.
-Сега е време за сън,не за сантименталности.-каза и излезна,оставяйки ме сама.Отново...В мен има толкова болка и самотност.Всичко щеше да е наред ако мама не беше починала.Тя беше една красива и стройна жена.Беше толкова жизнерадостна,беше мила с всеки човек,дори на мравката правеше път,а онова копеле,, най-големия мафиот в Англия,, просто дръпна спусъка.Бях само на тринадесет.След седмица стават пет години...времето лети толкова бързо,а болката не изчезва.
Реших да опитам пак да заспя,но безуспешен опит.Погледнах в телефона си,беше 5:12.След час трябва да ставам за училище.Така и така не можех да заспя,станах и отидох до банята.Взех си топъл,отпускащ душ и за няколко минути забравих всички проблеми.Спомних си, че това е последната седмица от училище и завършвам.Не възнамерявах да ходя на бала си,защото знаех,че баща ми ще се появи и ще направи нещо.Ъгх дори не знам защо го наричам мой баща.Той не заслужава да има дете.Заслужава доживотен затвор!
Бях се унесла в мислите си.Излезнах от банята и видях,че е 5:37.Отидох пред гардероба и извадих любимата ми тениска.Светло зелена с надпис,,Love is in the air,, колко банално.Никога не съм имала първа любов,но това е подарък от най-добрата ми приятелка Ребека.Тя е толкова лъчезарно момиче с дълга кестенява коса и кафяви очи.Пълните и червени устни допълват нейната външна красота.Тя винаги е била моята упора,когато баща ми ме е пребивал до смърт,единствено тя ме е защитавала и прибирала у тях.Мога да разчитам на нея винаги.Единствено съжалявам,че баща ми е богаташ и не мога да се оплача нито на социалните,нито в полицията...аз съм най-каръшкото момиче.
Облякох си черни дънки и обух черни кецове.Изсуших си косата и я накъдрих.Този път ми се получи добре,русите къдрици плавно падаха надолу.Явно като не спя имам време да се оправя за училище.Сложих си черна спирала за двоен обем и ярко червено червило.Оставаше само да си подредя чантата.Днес имах химия,история,два часа испански,физическо и час на класа.След като приготвих всичко реших да слезна долу да закуся.Часът беше 7:25.Имах 15 минути да тръгна.В кухнята срещнах прислужницата ни Есмералда и баща ми.
-Добро утро Али.Как спа?-след този въпрос погледнах към баща ми,а той ми отвърна със сериозен поглед.Предупреждавал ме е да не се оплаквам на нея за него,защото мъжът и е най-добрият адвокат в щатите.Но някой ден мога да ползвам това срещу него.
-Добре спах.-казах с фалшива усмивка на лице и седнах на стола.
-Какво предпочиташ,палачинки или омлет?-попита ме мило Есма.
-Не я глези,дай и една каша и да се оправя.-нареди баща ми и това и получих.Изгледах го злобно,но си замълчах.-Ето ти тридесет евро,купи си каквото искаш и не ме занимавай. Прибери се в единадесет.Не закъснявай!-разкрещя ми се и излезна.
-Не се притеснявай мила,киселите лимони се изтискват рано или късно.-Намигна ми Есмералда и ме изпрати до вратата.-Приятен ден мила.-целуна ме по челото.
По пътя за училище си пуснах музика.Както винаги слушах тъжни песни.В моя живот няма нищо весело.След пет минути вече бях пристигнала.
-Али!-това беше приятелката ми Бека.
-Бека какво има?
-Директор Франц те вика.
-Този път да не е,че направих мис Елис на Чарли Чаплин докато спеше?
-Не знам,но стискам палци да оцелееш.
-Повярвай то ва ще най-малкия ми проблем.
Забързах се и почуках на вратата.
-Викали сте ме директор Франц.
-Да Алисън седни!-нареди ми,а аз го послушах.-Трябва да поговорим по много сериозна тема!