Daughter of mobster

3 глава

Честно не знаех къде отивам.Само исках да съм далеч от този психопат.Наистина има нужда той да пие хапчета,а да не друса мен.Защо на мен ми се случи да имам толкова ненормален човек в живота си?Почти на деветнадесет,а вече съм виждала убийство,насилие и толкова много болка...имах нужда от малко спокойствие.Звъннах на Бека и и обясних всичко,трябваше да остана някъде за няколко дена.Не исках да досаждам на Ребека много,затова после щях отида на хотел или да замина при леля в Испания.Толкова е мила.С мама си приличаха много,по лице и по характер.Обичах всяка сутрин трите да правим закуска и после да ядем в градината.Бяхме толкова щастливи.
Неусетно съм стигнала до къщата на Бека.Почуках на вратата и тя ми отвори.Усмихваше се до уши и ме прегръщаше.Качихме се в стаята и да си оставя нещата.
-Али,искаш ли да поръчаме пица?
-Пица и филми ли чувам?-започнахме да се смеем силно,обичахме да правим това.Беше любимото ни занимание.Преди постоянно ядохме пица и си говорихме за момчета,е тя..тя говореше,а аз слушах.
След двадесет минути се позвъня на вратата.

ГТНР
Слезнах по стълбите и тръгнах да отварям вратата,но там не седеше доставчика, а бащата на Алисън.
-Къде е тя?-целия беше червен и ядосан.-попитах нещо!
-Кой Али ли?Тя не е тук г-н Джоунс.-говорех с треперлив глас.
-Не ме лъжи!-изктещя ми пак и тръгна да се качва по стълбите.Не знаех какво да правя и звъннах на 911,а през това време го хванах за ръката,но той ме избута и паднах...

ГТНА
Чух някакъв шум.Веднага излезнах от стаята и видях баща ми в другия край на коридора,беше влезнал в хола и за щастие не ме видя.Ребека лежеше на стълбите с разбито чело.Видях телефона в ръката и.Беше набрала спешна помощ.
-Алисън!-баща ми идваше насам.
-Ало 911 елате бързо на,, Уолдън 31,, не затворих,защото нямах време.Тои слизаше по стълбите и крещеше.Опитах се да избягам,но беше стиснал силно ръката ми.Не можех да го надвия и се предадох лесно.Той ме блъсна в стената и започна да ме рита,хвана един нож и понечи към мен,но Бека го ритна в слабините.Хванах я и тръгнахме към двора.Той беше след нас, но не беше достатъчно бърз.Аз се спънах в един камък.Мислех,че това е края,но се радвам,че чух онези думи.
-Не мърдай,полиция!-униформените го хванаха и прибраха в патрулката.
-Добре ли сте момичета?-попита ни един полицай.Гарет Пейн.Тази фамилия ми е позната.Леле забравих съвсем за Лиам,но покрай тези неща как да си спомня всичко.Радвам се сега,че всичко приключи!

След 2 дена в затвора

Гледна т. На Ричърд
,,Риджърд Джоунс имате посетител,,
Отидох до мястото за посещения и видях Гарет-адвокатът ми.
-Какво искаш...ти си виновен,не успя да ме измъкнеш.-крещях му
-Спокойно Ричърд имаш два месеца да си отмъстиш на тая малка кучка.-спокойният му глас ме караше да мисля,че има страхотен план.
-Колко нещастно семейство имах...ще загине като майка си.-смеехме се.Очите ни бяха пламнали и изпълнени с надежда за отмъщение.Майната му,че ми е дъщеря..не.ми пука!Кучка,малка кучка!-Наблюдавай я изкъсо!-казах и се върнах в килията си.

Здравейте хора!Искам да се извиня,че тази глава е малко кратка,но ми бяха писали, че искат днес некст и само това стана.Следващата глава ще бъде дълга обещавам ви! ♥