Daughter of mobster

2 Глава

-Знаеш ли защо те извиках?-продължи той.
-Не господине.
-Няколко учителки са забелязали,че по ръцете и краката ти има синки и рани.Някой наранява ли те?От училище ли е?-преглътнах шумно и поклатих отрицателно глава.-Щом не е от училище тогава?
-Не е ваша работа!-ако бях казала,че е баща ми,аз съм мъртва.
-Добре тогава,щом не говорите с вас,ще говорите с баща си.Уведомих го.-сега вече съм мъртва....-ако все пак решиш да кажеш,тук съм.-направих леко фалшива усмивка и излезнах от кабинета.Имаше 5 минути до началото на часа.Тръгнах към кабинета по Химия,а по пътя срещнах,, най-популярното момиче в училище,, хах каква снубарка.
-Охо Алисън,как е в дирекцията.Чух, че вече имаш свой стол там.-изсмя се изтерично и продължи.
Аз протегнах леко крака си и тя се спъна.
-Опа съжалявам,не видях къде пълзи плужека.-викам и така,защото в осми клас беше кифла и сложих един плужек на главата и, а тя опищя всичко.Засмях се сама на себе си и влезнах в стаята.Часът бавно минаваше.За пореден път гледахме презентации,от които човек може да заспи.Точно когато аз бях напът,вратата се отвори.
-Ученици,това е Лиам Пейн.Новият ни ученик.Лиам настани се където поискаш.
Той седна до Бека разбира се,всички сядат до нея,но тя е красива и виждам защо момчетата се лепят по нея.През останалата част от часа поглеждах ту дъската,ту новия и забелязах,че и той ми хвърля погледи.Най-накрая би звънецът и се запътих към съблекалнята да се преоблека за игра.
-Здравей.-нечия ръка хвана нежно рамото ми и се обърнах.-Аз съм Лиам,приятно ми е.-подаде ми ръка и я хванах,за да се ръкостискаме.
-Аз съм Алисън,може и Али.От къде си?
-От тук,но в старото училище не вървяха нещата.
-Защо?-бях прекалено любопитна.-Извинявай, че разпитвам.-зачервих се.
-Не няма проблем.-засмяхме се.-Баща ми е основният проблем в семейството ми,е аз живея само с него,майка ми почина.-той описва моя живот.Забелязах,че и той има синки по ръцете,но по-малко.Сякаш той се е защитавал повече от мен.-Ехо,Али?
-Ъм да извинявай замислих се.И аз живея само с баща ми.Разбирам те той е непоносим.
През останалата част от деня с Лиам си говорихме.Разбрах,че е свестно момче с много проблеми като дете.Сам изкарва парите си като работи в автосервиз.Отказва да помогне в бизнеса на баща му,защото това щяло да съсипе живота му.Ние сме толкова еднакви с него.Вече се чувствам по-сигурна и знам,че мога да му се доверя.
Часовете свършиха и ние тръгнахме да се разхождаме.Влезнахме в един пуст парк с няколко пейки,малко езерце,едно малко мостче и счупена дървена маса.До парка имаше шейкове.Аз си взех портокалов,а той бананов.Разказвахме си още за себе си,смеехме се,говорихме са училището и учителите.
-Радвам се,че намерих приятна компания толкова бързо.-усмихна ми се приветливо.Има хубава кестенява коса и същия цвят очи.Стои му много добре,а черната тениска очертава всеки един мускул.Хубав е.Приятен е и определено имаме общи теми.
Всичко вървеше добре докато не получих съобщение от баща ми.,,Алисън Джоунс веднага се прибирай!Колко пъти да ти повтарям,че трябва да си криеш синините,,.Шокирах се.
-Лиам трябва да тръгвам,много съжалявам,но е спешно.-той кимна и пое в другата посока.С бързи крачки се прибрах до нас, а баща ми ме гледаше така сякаш ще ме изяде.
-Как смееш да показваш синините си!Ти знаеш ли,че оставаш сама ако отида в затвора.-разктещя ми се силно.
-Аз и сега съм сама!-нямаше какво друго да кажа,качих се в стаята и я заключих.Подпрях един шкаф и стол.Баща ми блъскаше по вратата, но го игнорирах.Взех един сак и сложих дрехи,бельо,паспорт и снимката ми с мама.В тайно чекмедже имах запазени 350 евро за спешни случай като този.Отворих прозореца и скочих.За мой късмет не беше чак толкова високо.Започнах да бягам,а зад мен единствено чувах как баща ми си дере гърлото от крясъци.Явно беше отворил вратата...