Chapter 5

210 13 3
                                    

Стояхме този път в стаята на Люк на втория етаж и гледахме някакъв филм,всъщност всеки правеше нещо различно Аш и Кал играеха канацка,Майк и Ван си говореха и от време на време си даваха по някоя целувка,бяха насистина сладки.Люк стоеше на леглото си и гледаше през прозореца,а аз ами нищо зяпах телевизора.По едно време телефона на Ван звънна и тя излезе от стаята не се забави много и се върна изглеждаше меко казано ядосана.

-Хей всичко окей ли е?

-Ами не леля ми реши точно днес да се домъкне с племениците ми и няма да има къде да спиш.

-О ами нищо ще се прибера в нас.

-У вас е студ чак утре ще дойдат да ти оправят парното няма как да стоиш там!

-Остани в нас.Каза Люк,чакайте Люк?

-А не няма как да ви се натрапвам не

-Сара на никого не се натрапваш имаме достатъчно стаи а и нашите ще те харесат те харесват приятелите ми.Каза ми той с усмивка ее най накрая се усмихна не го беше правил от няколко часа.

-Ам ох ами добре,но сигурен ли си?

-Напълно тъкмо ще видиш досадната ми сестра.Аз се съгласих,след това решихме всички да поиграем монополи защото най накрая си бяхме вдигнали настроението.След около час Ван и момчетата си тръгнаха и Люк реши да каже на родителите си че ще остана за тази вечер,бях малко притеснена не знам защо.

-Спокойно те познават приятелите ми време е да се запознаят и с теб все пак дори с Ван се запознаха.Двамата се размяхме и тръгнахме към всекидневната.

-Хей мамо тате това е Сара приятели сме от скоро има проблем с парното в тях и ако не е проблем днес да остане тук ще оправя гостната.

-Разбира се скъпи няма проблем приятно ми е Сара аз съм Лиз,а това е бащата на Люк Андрю.

-И на мен ми приятно благодаря ви.Не успях да кажа друго защото малко момиченце на около 6-7 ме прекъсна страшно много приличаше на Люк да това беше сестра му Кристин беше много сладка и любопитна питаше ме какво ли не докато накрая не реши да ме помъкне в стаята си погледнах към Люк.

-Хах успех.О много благодаря Хеммингс ще ти го върна.Всъщност не беше толково зле припомних си колко добре ми беше като бях колкото нея,по едно време обаче страшно ми се доспа едва си държах очите отворени.

Don't leave me aloneWhere stories live. Discover now