Don't leave me alone

Chapter 9

Студено мрачно сама съм къде съм и защо съм сама?

-И какво си мислиш?

-Кой е там?

-О мила толкова си жалка.Беше глас,глас на момиче сякаш беше до мен но не я виждах.

-Коя си ти покажи се!

-Нима ми заповядваш оо мила знай едно аз съм твоя кошмар и няма да те оставя докато не се разкараш от Люк.

-Люк ли? Тогава се появи пред мен това е боже...

-Даниела?

-О ти знаеш коя съм,виж нали ти е ясно че Люк няма чувства към теб той обича мен мен и само мен.

-Не е вярно разкарай се!

-Мен и никой друг ти си жалка и малка нещастница МЕН!

-НЕ! Паднах на земята и почнах да плача не е вярно той е с мен има чувства към мен а Даниела е просто привидение.

-МЕНН.

-НЕ остави ме!

.......

-Не не.

-Сара събуди се!

-НЕ. Събудих се,цялата бях в студена пот по бузите ми се стичаха сълзи какво за бога беше това.

-Люк а..аз.

-Спокойно било е само сън. Той ме придърпа в скута си и легна така за да сложа глава на гърдите му.

-По добре ли се?

-Да благодаря ти.

-Какво стана Сара какъв беше този сън? Спомних си всичко но не исках да говоря за това просто исках да го забравя.

-Не помня просто знам че беше гадно.

-Сигурна ли си?

-Напълно спокойно.Изправих се и го целунах нежно.След това се гушнах в него и не след дълго съм заспала.

След Седмица

-Хайде Майкъл колко още ще спиш трябва да тръгваме а само ти се бавиш.

-Ами следващия път когато с Люк решите да "спите" заедно отидете в твоя апартамент.

-Ооо я стига сякаш ти и Ван не го правите.

-Да но не когато сме на гости!

-Е това е къщата на Люк ще прави каквото си иска.О боже понякога ми се иска да го убия,изведнъж Люк се появи и другите бяха след него.

-Хора чак майка ми ви чу за какво толкова спорите?

-Секс.Казах го без да се замисля.Да погледите им бяха безценни.

-Защо млъкна Майк хайде продължавай!

-Доубре вие двамата не сте в ред но ще закъснеем и по добре прекратете този безсмислен спор,а с теб Майкъл ще говорим после.

-Благодаря ти Евънс.

-Пак заповядай Клифорд.Отговорих на злобния му поглед.След още 20мин туткане най накрая се качихме във вана.

-Защо по точно говорихте по тази тема?

-Дълга история пингвин.

-Хмм добре. Останалата част до летището прекарахме в мълчание.Стигнахме след това чекирахме багажа и останахме само с ръчния,след малко забавяне заради снега най накрая ни качиха в самолета аз бях до Люк,Майк до Ван която все още му се правеше на ядосана и Аш беше до Кал.

-Боже не мога да повярвам,че отиваме в Ню Йорк дори и да е за 5 дни.

-Е повярвай Евънс защото вече излитаме. Погледнах през прозореца всичко започваше да се смалява,а аз не можех да мръдна от седалката сякаш нещо ме дърпаше към нея абе беше си яко.

-Радвам се че се съгласи и ти да дойдеш.

-Ами ако не бях.

-О това го няма като опция гаджето ми трябва да е с мен. Ех гадже,гаджето на Хеммингс харесва ми.

-За какво мислиш?

-За теб. Трябва да почна да мисля преди да говоря.

-Тогава няма да имаш нищо против ако те целуна.

-Кога съм имала? Обожавам начина по който ме целува сякаш летя...е сега буквално летя но това е друг въпрос.Отпуснах се на рамото му и съм заспала.

.......

-Събуди се пингвин кацаме.

-Ъъ какво?

-Хах кацаме. Каза ми го сякаш съм малко дете и ме целуна по челото.

-Добре добре.След около 10мин. слезнахме от самолета,изглежда Майк и Ван вече бяхя ок защото си се лигавеха както винаги а Аш и Кал спореха за нещо,е както и да е взехме си багажа и тръгнахме към изхода.Там имаше голям черен джип...Да ви обясня на бързо в Ню Йорк сме защото някакъв мениджър харесал момчетата и ще им прави концерт,в колата би трябвало да е той.

-Хайде сис.

-Идвам...Тогава изтръпнах не това не можеше да е той...побягнах към другия край на паркинга към човека който привлече вниманието ми.Видях някаква кола която летеше към мен но не не можех да спра това беше той.

-Сара! Чух Люк де крещи зад мен,не каквото ще да става няма да спра това е той....

Здравейте сладури това е новата глава дано ви хареса надявам се скоро да кача нова не казвам ден защото нали знаете училище :( е приятен ден обичкам ви <33333 ^^

-