Училище за знаменитости

Двадесет и Трета Глава

Мина цяла седмица, през която всичко вървеше перфектно. С Люк всеки ден излизахме- водеше ме на най- различни места. Зарадвах се още повече, когато ми каза, че Амелия няма още дълго да живее с него. Не знаех какво има предвид, но не ми пукаше особено.
Хари не ме потърси нито веднъж, с което бях напълно окей- не мислех, че имам някаква полза от приятелството си с него.
Оказа се, че Ариана ще се наложи да остане с нас по-дълго, от което бях много доволна, тъй като с нея много се сближихме и ми беше приятно да делим една къща.

В понеделник си взех новия брой на училищния вестник, който благодарение на Кендал и Кайли се беше превърнал в жълто списание. Първата статия гласеше:

"Преди няколко дни Хари Стайлс бе забелязан да напуска нощен клуб с мистериозна блондинка. На следващия ден изпълнителят обядва с друго момиче, а вечерта отново посети нощен клуб, но познайте- с трета мистериозна дама! Явно всеобщият любимец е решил да се развихри...или се опитва да забрави някой специален човек?"

Съжалих, че изобщо си купих глупавия вестник. Смачках го на топка и го хвърлих в най- близкия кош за боклук, преди да прочета още някоя тъпотия.
Реших да се отбия до тоалетната преди началото на часа. Всички кабинки бяха свободни и нямаше никого освен мен. Малко, след като се мушнах в първата кабинка, чух вратата откъм коридора на училището да се отваря и някой влезе, спирайки се пред огледалото на стената.

- Всичко е просто перфектно! Не мислех, че всичко ще се нареди в моя полза, но явно имам късмет...- Познах гласа на Тейлър.

- Все още не мисля, че трябва да го правиш...Той ще бъде разярен, само ще влошиш нещата. Мисля, че щом веднъж е приключило, трябва да продължиш напред.

- Явно съветът ти не важи за теб и Джъстин? Доколкото си спомням, вие двамата се събирахте и разделяхте безброй пъти...- Очевидно думите на русокоската разстроиха Селена, защото токчетата й затракаха по пода и след секунди се чу отваряне и затваряне на вратата. Тейлър не остана дълго и след малко отново бях единствената в помещението. За какво ли говореше вещицата?

Следващите няколко дни бяха меко казано странни. Във вторник Хари изглеждаше весел, смееше се с приятелите си и общо взето всичко беше нормално. Но на следващия ден къдрокоското беше като буреносен облак. Когато извади учебниците си, затръшна вратата на шкафчето, но не трепна и мускул. Цял ден беше разсеян и изобщо не отчете опитите ми да разбера какво му има.
Сряда беше черешката на тортата! С Люк стояхме до шкафчето ми и си говорихме, когато забелязах Хари да минава по коридора...заедно с Тейлър! И не само това, а и се държаха за ръце. Изглеждаха като щастлива двойка, а не като...Хари, който мрази Тейлър, която само го преследва.