Училище за знаменитости

Петдесет и Пета Глава

Излежавах се на дивана и гледах някаква комедия, ядейки от огромна купа с пуканки, когато телефонът ми позвъня. Опитах се да събера изпопадалите пуканки около мен, за да се добера до мобилния си.

- Ало?- едвам проговорих, тъй като устата ми все още беше препълнена с мазната, вредна храна.

- Може ли да дойда у вас?

- Не, Хари, изчезвай!

- Но защо, вашите ги няма? Моля те, умирим от скука! Защо не ме искаш?!

- Защото така! Махай се!

- Някой е в лошо настроение?- извъртях очи, макар че той не можеше да ме види.

- Да не ми предлагаш "Netflix and chill", защото няма да стане. Дръж си мъжеството в гащите...Или по- добре не, тревожа се за малкия Хари. Как го държиш в толкова тесни дънки, остави го да диша за бога!- Хари се засмя силно и го чаках около половин минута да се успокои.

- А какво ще кажеш просто да дойда и да гледаме филм?! Какво ти става, по даволите, да не си в цикъл?!

- Не...само малко.

- Уоу, не очаквах да си признаеш!

- Мисля, че щеше да е по- обезпокоително, ако на тази възраст нямах цикъл!

-...Боли ли те коремът?

- Ами...да.- погледнах виновно купата с пуканки, знаейки, че това изобщо нямаше да ми помогне.

- Идвам след половин час!

Захвърлих телефона на дивана, мислейки си, че Хари се шегуваше, но след по- малко от двадесет минути се звънна на вратата.

- Отключено е!- провикнах се и след секунди чух щракането на бравата.

- Защо си оставила отключено при положение, че си сама!

- Защото кой крадец би предположил, че такава огромна къща ще бъде оставена ей така отворена?

- Добър аргумент.- Стайлс влезе в хола, смеейки се и клатейки глава.- Виж какво ти нося!

Извади огромна торба иззад гърба си и я изсипа на дивана. Десетки шоколади, бисквити, придружени от най- разнообразни пакети с дамски превръзки и тампони полетяха надолу. От джоба си пък извади няколко вида лекарства за болки в корема.

- Е, не съм ли най- уникалното гадже!

- Не, ти си най- досадното същество. Нямам търпение утре да пише във вестниците как си ограбил всичките превръзки от аптеката. Толкова ще се смея, че коремът отново ще ме заболи и няма да е имало полза от всичките хапчета.