16 and Pregnant..

В болницата.

Събудих се в болнична стая. Огледах се, на стола до мен беше заспал Зейн.
- Какво? Къде съм? Какво стана? - казах едвам.
Той се размести и отвори очи.
- Какво стана? - попитах отново.
- Какво? - погледна ме. - Припадна и те доведохме тук. - Как си?
- Уморена. - казах тихо. - Ами Ник, как е той? - той извъртя поглед настрани и стисна зъби. - Зейн?!
- Нищо му няма. Трябваше.. - изръмжа, но го прекъснах.
- Не, не трябваше. Ти щеше да го убиеш. - погледнах го уплашено.
- Той те е целунал. Ако пак те доближи, кълна се че ще го убия! - каза ядосано.
- Зейн, обичам те! - хванах ръката му и се усмихнах.
- И все пак, няма да му се размине. - отдръпна ръката си.
Докторът влезе в стаята при нас.
- Г-це, как се чувствате? - погледна ме.
- Уморена. - изведнъж се хванах за корема. Те проследиха движението ми и се спогледаха, но Зейн не посмя да ме погледне.
- Какво става? - погледнах ги.
- Той ще ти обясни. - каза и излезе.
- Зейн? - казах плахо.
- Кажи. - каза тихо, без да ме погледне.
- Бебето? - той не каза нищо и погледна към ръката ми, като посегна да я хване, но аз я дръпнах. - Зейн, бебенцето ми?! - почти извиках.
- Съжалявам.. - каза тъжно и ме погледна.
- Какво? Не, не, не! - заплаках. - Не може да е истина. - изпаднах в паника.
- Никол, Никол! - хвана ръцете ми и седна на леглото до мен. - Успокой се. Бебето е живо. - погледна ме в очите. Всичко е наред. Шшт. - каза тихо и ме прегърна.
- В следващия месец трябва много да се пазиш, защото има опасност да го загубиш. - кимна подсмърчайки.
- Така ли се чувстваше, когато Луи ти каза, че съм загубила бебето. - погледнах го тъжно в очите.
- Да. - той отмести поглед. - Дори по зле, защото не можех да те видя и да съм до теб.. - сложих ръката си на лицето му, а той ме погледна.
- Сега си тук. - усмихнах се.
Направих му място и той легна до мен. Сложих глава на гърдите му и съм заспала. Когато се събудих, в стаята влезе сестрата заедно с Ник и Джесика.
- Здравей. - каза сестра ми тихо.
Погледнах Зейн, а той си спеше сладко.
- Хей. - казах сънено.
- Как се чувстваш? - попита ме сестрата.
- Добре, благодаря! - усмихнах се, а тя излезе.
- Ами той? - Джесика погледна спящото момче до мен. - Нали го мразеше, бяхте скарани. - тя май не харесваше особено Зейн.
- Мечтай си Джесика. - той отвори очите си. - Това че ти не ме харесваш, не означава, че сестра ти не ме обича. - усмихна се мазно и ме целуна по главата.
- Стига. Джес, защо го мразиш? - погледнах я.
- Да кажем..че се познаваме доста отдавна. Както с всички други 4 идиота с които живея. - усмихна се фалшиво.
- Какво искаш да кажеш?
- Със сестра ти си бяхме доста близки. - направи странна физиономия.
- Какво? - извиках и избутах Малик от леглото.
- Беше отдавна. - извика сестра ми.
- Не чак толкова. - намигна ѝ.
- Казах ти. Той освен че е идиот е и пълен психопат. - ядоса се. Хвана Ник за ръката и излязоха.
- Никол? - погледнах го нацупено.
- Не ми говори! - казах и сбръчках вежди.
- Държиш се като малко дете. - седна до мен.
- Не ми пука! - отместих погледа си от него.
- Ревнуваш ли? - попита учудено.
- Не! - казах и го погледнах.
- Ревнуваш! - засмя се. - Ти ме ревнуваш! - смееше се.
Нацупих се още повече.
- Не се цупи, малката. - ощипа ме за бузата и се засмя.
- Малка съм, да! - присвих очи.
- Мм, така ли? Малките деца правят ли така? - хвана лицето ми, приближи се към мен и ме целуна леко. - Или така? - отдели се за секунда от мен и отново ме целуна, като вкара езика си в устата ми и задълбочи целувката. Сложих ръцете си на врата му. Когато се отделихме той се усмихна.
- Децата не правят такива работи. - каза перверзно.
- Защо ми действаш така? - гледах го.
- Как? - повдигна вежда.
- Като наркотик. Нуждая се от теб. Желая те все повече и повече. - той се усмихваше.
- Много просто, любов. - приближи се до мен. - Ти си влюбена! Влюбена си в мен! - целуна ме нежно.
- Ами ти? - попитах го.
- Не. Ти ме побъркваш, подлудявал ме. Влюбен е меко казано. Луд съм по теб! - усмихнах се и прехапах устна.
- Г-це, можете да си вървите. - усмихна се и излезе.
- Да! - казах весело и прегърнах Зейн през врата.
След час си бях у дома, седнала на дивана в хола с чаша горещ шоколад в ръката.
- Какво правиш? - Ник влезе в стаята.
- Почивам си. Ти? - той се зачуди и седна в другия край на дивана.
- Говорих с Дани. - усмихна се леко.
- Така ли ще се държиш? - погледнах го.
Той погледна тъжно надолу.
- Съжалявам за това със Зейн. - очите ми се насълзиха.
- Ти какво правиш тук? - Малик влезе в стаята.
Ник се стресна и се изправи.
- Зейн да не си го докоснал! - застанах между тях. - Нараниш ли го. Нараняваш мен! - извиках.
- Казах ти, че няма да му се размине. - изръмжа.
- Обичам го. Той е най-близкия ми човек, който ме познава по добре от всеки друг. - гледах го умолително.
Надявах се да ме разбере, ако ме обича ще ме послуша..