16 and Pregnant..

Невинна целувка?!

Стояхме така около две минути.
- Трябва да ѝ кажеш. - погледнах го тъжно.
- Не. Никол, разбери. Ако ѝ кажа това ще я съсипе. - отдръпна се от мен. - Моля те. Обещай ми, че няма да ѝ казваш. И когато си отида, ще се погрижиш за нея. - хвана ме над лактите.
- Тя ми е като сестра.. - прошепнах.
- Обещай ми. - погледна ме в очите. Кимнах. - Добре. Аз отивам при нея. - излезе от стаята, а аз се върнах в моята.
- Още ли си тук. - казах изморено и седнах не леглото до него.
- Какво? Не ме ли искаш? - тръгна да става, но го хванах за ръката.
- Не, не остани. - върна се на мястото си.
- Какво има? - хвана ръката ми.
- Нищо. - усмихнах се тъжно.
- Заради Зейн? Виж, знам че е баща на детето ти, но ако ти направи нещо.. - прекъснах го.
- Не, не. В момента не ми пука за него. Знаеше ли, че Даниел е болен от рак? - казах с треперещ глас.
- Какво? Луда ли си? - засмя се. Поклатих главата си отрицателно и очите ми се насълзиха.
- Остават му най-много месец, два живот. - заплаках. - Не мога да повярвам, че най-добрият Ми пи приятел ще умре. - сгуших се в него.
- Защо не ми е казал?! - каза объркано.
- Не казвай на никого, особено на Алекс. - той кимна.
- Утре ще поговоря с него. - прошепна.
- По дяволите. Постоянно плача. - казах, изтривайки сълзите си.
- Това е от бременността. Чувствителна си. - засмя се. Хванах ръката му и я сложих на корема си. - Това можеше да е моето дете.. - каза шепнейки, но го чух.
Замислих се за малко, надигнах се и се приближих бързо до него. Целунах го. Той не се съпротивляваше, повдигна ме и ме сложи да седна в скута си. Целуваше ме така, сякаш беше за последно. Мушна ръцете си под блузата ми и докосна топлата кожа на гърба ми.
- Не, не, не. - станах от него.
- Никол. - тръгна към мен.
- Не по-добре не се приближавай! - отстъпих назад и се хванах за главата.
- Обичам те! - каза тихо и излезе.
Взех телефона си и слязох в хола, там бяха Алекс, Хари и Зейн.
- Здравейте. - поздравих ги. А те ми се усмихнаха.
Седнах на дивана до Алекс и се облегнах на нея.
- Какво ти е? - попита ме тихо.
Исках да кажа нищо, но не се сдържах.
- Целунах Ник. - прошепнах. - И не беше само целувка.
- Правила си го с Ник?! - обърна се към мен.
- Луда ли си?! - погледнах я тъпо.
- Вие двете какво си шушукате? - Хари повдигна вежда.
- Никол е целунала Ник. - ударих я и веднага закрих лицето си с ръце. Тя се хвана за устата. Усещах погледите и на двамата върху себе си.
- Здравейте. - той тъкмо влезе в стаята.
Моментално погледнах Зейн, който беше бесен.
- Като говорим за вълка. - промърмори Алекс.
- Какво? - той я погледна.
- Гладна съм като вълк. - усмихна се на бързо и стана. Излезе от стаята и ме остави сама.
Свих се на дивана и се завих с едно одеяло.
- Никол. - каза Зейн, опитвайки се да бъде спокоен. - Може ли да поговорим?
- По-добре не сега. Първо се успокой. - каза Ник.
- Ти не се меси! - погледна го на кръв.
- Стига! - извиках.
Станах и тръгнах след Зейн. Влязохме в кухнята, подпрях се на плота в ъгъла и се обърнах към него със скръстени пред гърдите ръце.
- Слушам те. - погледнах го.
- Целунала си онзи кретен?! - гледаше ме ядосано.
- Да. Защо? Какво ти пука на теб? Нали не ме слушаш като ти говоря!? - сбръчках вежди.
- Слушам те. Как си позволяваш да го целуваш, ти си моя! Не ми пука какъв ти е или какъв е бил. Ако те доближи ще го убия! - извика. Хвана китката ми и вдигна ръката ми. Помислих че ще ме удари и инстинктивно се свих с насълзени очи.
- Зейн, бебето.. - казах достатъчно силно, за да ме чуе.
- Какво? - свали ръката от лицето ми. Гледах го уплашено.
- Страх ме е Зейн. Страх ме е от теб. - плачех.
- Чуй ме. Обичам те и никога не бих те наранил, камоли да те ударя. - говореше спокойно.
- Но го правиш. Все едно дали го осъзнаваш или не. - подсмърчах.
- Ти ли го целуна?
- Да. - погледнах настрани.
- Само това? - попита.
- Кое? - отговорих на въпроса му с въпрос.
- Само невинна целувка ли беше или имаше и нещо повече. - не казах нищо, нито го погледнах. - Попитах те нещо. - хвана ме за лактите и ме разтърси леко.
- Погледни ме. - изръмжа. - Никол, погледни ме по дяволите! - изкрещя.
Погледнах го, плачейки. Когато ме видя, той разбра всичко.
- Обичаш ли го? - ядоса се.
- Какво? - попитах уплашено.
- Обичаш ли го?
- Не. - излъгах и сведох поглед.
- Лъжеш. - засмя се иронично. - Сега ще видим кой кого обича. - тръгна да излиза.
- НЕ! Зейн! - извиках плачейки. - Моля те. Обичам теб. Влюбена съм в теб. Моля те. Колкото и болка да ми причиняваш още повече те обичам. - извиках след него.
Той се спря, обърна се. Хвана ме за врата и ме целуна жадно. Отдели се от мен.
- Никой няма право да докосва моето момиче! - изръмжа и излезе, а аз тръгнах след него. Отида в хола, хвана Ник за блузата и го вдигна.
- Нещастник такъв. Кой си ти, че да се натискаш с годеницата ми?! - заби юмрук в лицето ми и се сбиха. - Зейн, моля ви спрете! - извиках.
- Ти не я заслужаваш Малик! Не знаеш какво обича. Не можеш да я обичаш повече от себе си. - Ник изтри кръвта от устната си.
- Зейн! - извиках от ужасни болки в корема ми. Които ме накараха да се свлека на земята и след това не помня нищо, чух само как някой вика името ми...