16 and Pregnant..

Минало.

На следващия ден отново звъннах на Джесика, исках да разбера какво искаше да каже с всичко това.
- Ало? - каза тя сънено.
- Здравей Джес, Никол е. - казах тихо.
- Какво има? - попита.
- Исках да говоря с теб. - усмихнах се леко на себе си.
- Да, кажи? Нещо ли се е случило? - в гласа ѝ се усещаше леко притеснение.
- Какво означаваше всичко онова, което ми каза вчера? - въздъхнах.
- Просто искам да си щастлива. - каза тихо. - Няма да ти кажа нищо повече.
- Ами..Зоуи? - попитах неуверено.
- Сама се сети, скъпа. Ники, ако сама си спомниш всичко добре, но не ме разпитвай моля те. - каза тя.
- Добре, съжалявам. - казах тихо. - Джес?
- Какво? - имаше толкова сладък глас.
- Обичам те! - казах тихичко.
- Аз също, сестричке. - каза тя, а аз се усмихнах.
Това беше края на разговора. Цял следобед съм стояла в стаята си и се мъчех да си спомня нещо за миналото ми, но без успех.
- По дяволите! Защо е толкова трудно!! - изръмжях и хвърлих една чаша на пода, а тя се пръсна на милиони парчета.
- Какво става? - Ник влезе в стаята изплашен. - Никол, добре ли си? - приближи се към мен.
- Да. - извиках и сложих ръце на главата си.
- Какво е станало? - наведе си към парченцата стъкло.
- Ник, искам да си спомня всичко. - казах отчаяно.
- Какво? - той се изправи рязко и ме погледна объркано.
- Искам, но не мога. Сякаш всичко е изтрито от главата ми. - очите ми се насълзиха.
- Какво ти каза сестра ти? - попита с лека тъга.
- Нищо. Каза ми, че сега имам прекрасен живот, усмихвам се, каза че ще направи всичко възможно това да си остане така, но не разбрах нито дума. Какво искаше да каже. - сложих ръце на лицето си.
- Друго? - махна ръцете ми.
- Зоуи?! - казах объркано. - Това име нищо не ми говори. Ник, защо не мога да си спомня нищо? - разплаках се.
- Миличка. - прегърна ме. - Мога да ти разкажа всичко, но щом след като сестра ти ти е казала това ина теб нищо не ти говори, какво ще правиш ако после също не си спомниш? Ще живееш с мисълта, че имаш минало което не помнииш, но ще те преследва винаги. - усмихна се тъжно. - Аз не искам да те загубя, не съм готов, не още! Прекалено хубаво е. - хвана ръцете ми. - Ти решаваш.
- Не. - казах тихо. - Не искам, не ми казвай нищо. - въздъхнах тежко, а той ме прегърна силно.
- Когато си готова, ела и ми кажи. Ще ти разкажа всичко.- усмихна се леко и ме целуна по челото.
- Добре. - кимнах. - Гладен ли си? - попитах.
- Да, ела. - хвана ме за ръката и ме заведе долу.
Тъкмо седнахме да вечеряме и на вратата се звънна. Изпуфтях и отидох да отворя. Пред мен стоеше плечещата ми приятелка.
- Алекс? - попитах изненадано.
- Ники, живота ми е съсипан. - прегърна ме.
- Какво е станало? - попитах притеснено. - Ела. - вкарах я вътре.
- Родителите ми. - каза тъжно. - Баща ми се ядоса, развика се, дори ми посегна. - плачеше. - Каза ми повече да не прибирам. - останах изумена от думите ѝ и я прегърнах.
- Що за боклук посяга на дъщеря си?! - извика Ник. - Ще му кажа аз. - тръгна към вратата, но тя го спря.
- Моля те Ник, умолявам те недей. - хвана го за ръката.
- Ами Джъстин, не беше ли с теб? - погледнах момчето до себе си, което също ме гледаше.
- Не. Не знам къде е и не ми пука! Не искам да има нищо общо с него. - тя почти извика.
- Не говори така. Може да се е случило нещо. - усмихнах се леко.
- Какво? Никол, той ме излъга. Нямаше да им казвам за бебето, но мама намери теста. - лицето ѝ беше почервеняло от сълзи.
На вратата отново се звънна. Ник отиде и отвори, както беше ядосан.
- Кретен! - извика. - Как може да изоставиш момичето, което носи детето ти в такова състояние?! - отново извика.
-Братле,чуй ме. - Джъстин влезе през вратата.
- Не искам да те слушам, а и не на мен дължиш обяснение. - отмести се от пътя му и той я видя.
- Алекс. - приближи се към нас.
- Какво правиш тук? - попита тя студено.
- Нека ти обясня. - приближи се към нея, но тя отстъпи назад.
- Какво ти се е случило? - попитах изплашено.
Той имаше рана на челото, по устната си имаше кръв, а на якето си имаше петно от кръв. Алекс се изплаши, когато го видя и за малко да сложи ръка на корема си, но аз хванах ѝ двете ѝ ръце инстинктивно.
- Какво правиш? - той ме гледаше учудено.
- Не знам. Когато се изплашиш не се хващай никъде по тялото си, особено за корема. - тя кимна изплашено.
- Защо? - попита той.
- Не трябва. Послушай ме. Не знам от къде го знам това, но моля те. - погледнах я. - Джъстин, не отговори на въпроса ми. - той ме погледна.
- Нищо ми няма. - каза. - Алекс, кълна се никога не бих ти го причинил. - сложи ръце на лицето ѝ.
- Какво се случи? - тя го погледна с насълзени очи.
- Един кретен се блъсна в колата ми, дори дойдох с такси. Колата е на парчета. - той сведе поглед.
- Целия си в рани. - тя докосна леко челото му, а той изсъска.
- Добре съм. - тя го гледаше няколко секунди, докато накрая не го прегърна, а той изпъшка.
- Лъжеш. - той ме погледна. - Свали якето си. - той поклати глава.
- Направи го. - каза Алекс.
Той въздъхна и го свали, а тениската му беше в кръв. Беше ранен, но не го показваше.
- Джъстин, ти си ранен. - приближих се към него.
Под гърдите си имаше рана, когато Алекс я видя се обърна, а аз сложих ръце на устните си.
- Ник, махни я от тук. - казах без да го погледна.
Той отиде до нея, прегърна я и я изведе.
- Ще почистя раната, моля те просто седни на дивана и не върши глупости. - той въздъхна и ме послуша.
- Свали тениската. - той се опули, но го направи, но при болката която изпита стисна очи и изпъшка.
- Нужно ли е? - извъртя очи.
- Няма да те изям. - усмихнах се фалшиво.
Той легна, а аз взех напоения памук и внимателно започнах да почиствам раната. Може би половин час мина или повече докато почиствах раните му и го превързвах.
- Готов си. - усмихнах се доволно и се изправих.
Той се изправи и изпъшка.
- Ако махнеш и болката ще те прегърна. - той ме погледна и се засмя, а аз присвих очи.
- Идиот. - нацупих се, а Ник и Алекс тъкмо влизаха.
- Как се чувстваш? - тя седна до него и леко докосна гърдите му.
- Не ме боли. - гледаше я.
- Какво? - измрънках, а той ме уцели с малката възглаеничка. - Кретен. - Ник ме дръпна.
- Млъкни. - сложи ръка на устата ми.
- Съжалявам, Джъстин. Просто.. - тя въздъхна. - ...вече съм на улицата. - поглед надолу.
- Как така? - попита объркано.
- Баща ми ме изгони. - очите ѝ отново се насълзиха.
- Какво? - извика. - Тогава ще дойдеш при мен. - смекчи тона си.
- Как.. - прекъсна я.
- Ще живееш при мен! - усмихна се, а тя го гушна.
Бяха толкова сладки, съжалявах че товаа не беше Дани, но малко. Радвах се за нея.
- Алекс, ако искаш остани тук няколко дни. - Ник ѝ се усмихна леко.
- Наистина ли? - попита ентусиазирано.
- Разбира се. - засмя се леко.
Тя стана и го прегърна, а той ме бутна и паднах на дивана.
- Ще ти го върна! - присвих очи.
Седнахме на вечеря заедно с тях двамата. Честно казано загубих апетит, но хапнах малко. Прозях се няколко пъти и вече бях почти заспала.
- Скъпа, лягай ако искаш. - Ник ме бутна леко.
- Не. - отново се прозях.
- Качвай се. - прозвучма малко като заповед.
Изпуфтях и станах. Качих се в стаята си и свалих дрехите си, като останах по бельо. Чувствах се като труп. Толкова бях уморена. Легнах и се завих.
- Никол. - той прошепна.
- Ммм. - измърморих.
- Спиш ли? - шепнеше.
- Да. - отново измърморих.
- Отвори очи, скъпа. - погали лицето ми.
Отворих ги и го погледнах. Очите му се отличаваха в тъмното.
- Какво има? - попитах тихо, а той просто ме целуна.
И това беше началото на още една сладка нощ. Следвщия ден го проспах целия, нито станах за закуска, нито за обяд. Чак вечерта слязох.
- Какво правите? - седнах до тях на дивана.
- Говорим си. - Ник ме погледна.
Той беше с още няколко момчета, дори не обърнах внимание как ме зяпат, особено защото бях с една от неговите тениски.
- Защо не се преоблече? - попита той.
- Мм. - измрънках сънено.
- Кукло, къде беше до сега? - попита едното момче.
- В рая. - усмихнах се замечтано. - Спах, сега ставам. - погледнах го тъпо.
- Спокойно де. - вдигна ръце, а дригите се засмяха.
- Оставете я. - сонеочкото ме дръпна и ме гушна все едно ме пазеше от всички.
Облегнах се на него, дръпнах одеялото и го метнах върху мен.
- Стидено ли ти е? - попита той.
- Да. - кимнах.
След два часа отново бях пияна, в стаята ми с две от момчетата.
- Скъпа, това ще го запомниш. - тъмнокосия се усмихна подло, а аз не спирах да се кикотя.
Целуваха врата ми, обхождаха с ръце цялото ми тяло, за малко да направя най-голямата грешка в живота си, но Ник се появи и ги изхвърли.
- Не те ли е срам? - бутна ме в стената.
- Не. - смеех се.
Той се приближи и целун врата ми и докато се усетя вече се намирахме на леглото, правейки любов.
Един месец - цял месец се опитвам да забрменея, опитвахме какво ли не, но резултата беше отрицателен. Не знам дали аз имах някакъв проблем или той. За това решихме да отидем при специалист.
- Никол, нали? - попита възрастната жена.
- Да. - казах. - Някакъв проблем ли има? - попитах притснено.
- Не. Напълно си здрава и момчето също. - погледна ме.
- Тогава защо не мога да забременея? - попитах тихо.
- Не знам, мила. Не виждам никакъв проблем. - говореше спокойно.
Поговорих още малко с нея и излязох.
- Какво стана? - попита нетърпеливо.
- Не знам. По дяволите! - сложох ръце на лицето си.
- Никол. - той ме обърна към себе си.
- Нищо ми няма, нито на теб. Тогава защо?! - изнервих се.
- Успокой се. Ела, да се разходим. - хвана ме за ръката и ме заведе в един парк.
- Ник, толкова много го искам. - седнахме на една пейка.
- Спокойно. - погали лицето ми. - Не се притеснявай. - целуна ме.
- Виж сестра ми или Алекс. Те дори не искат, но и двете са бременни. - въздъхнах.
- Сестра ти е бременна? - попита учудено.
- Да, толкова сладко коремче има. - каза детски глас.
- Сега се връщам. - стана и тръгна на някъде.
Около мен всичко беше в сняг, снежна картина. Коледа наближаваше, беше средата на декември, а аз я чаках с нетърпение. Децата бяха щастливи, пробираха се заедно с родителите си от пазар, накупили подаръци..
- Зейн? - синеокото момче се сблъска с момчето, което най-многнай-много го бе страх да не срещне.
- Ник? Какво правиш тук? - той беше изненадан.
- Аз ли? Нали беше заминал заедно с това прекрасно момиче. - той се наведе и целун русокосото дете по главичката.
- Върнахме се. Не мога да я отделя от това място, тук е всеки нейн спомен за Никол. Само този град ще я кара да си спомня за майка си. Не мога да отделя дъщеря си от тук. Само това място я свързва с нея, а и тук тя се роди. - тъмнокосото момче се усмихваше тъжно.
- Да. Радвам се, че ви видях. - синеокия се усмихна неловко.
- Ники? - сестра ми се появи пред мен. - Какво правиш тук? - попита изненадано.
- Чакам Ник. - посочих го, а усмивката ѝ замръзна.
- Къде сте ходили? - попита и се усмихна леко.
Разкарах ѝ всичко. Тя ме гледаше с тъга, съчувствие и загриженост в очите.
- Мамо. - обърнахме се и двете към посокота, от която извика малко русо момиченце.
Всъщност тя беше с Ник и..онова момче от заведението заради което се разплаках. Те ни погледнаха, а очите на момчето се разшириха. Сякаш не вярваше на очите си.
- По дяволите! - сестра ми изруга тихо.
Те дойдоха до нас. Чернокосия се приближи към мен и сложи ръка на лицето ми нежно, следях всяко негово движение.
- Никол. - прошепна, а очите му се насълзиха.
- От къде ме познаваш? Та ти онзи ден в заведението ме подмина все едноо съм пътен знак, гледаше ме с такава студенина. - казах дръпнато.
- Какво? - той попита объркано.
- Зейн, после ще ти обясня. - каза сестра ми.
- Познаваш ли го? - погледнах я, а тя кимна.
- Наистина ли не ме помниш? - той попита тъжно.
- Съжалявам.. - но не спирах да гледам лицето и очите му.
Той ме гледаше няколко секунди и ме дръпна в обятията си, като ме прегърна силно. Отпуснах се, вдишах парфюма му и ме лъхна някакъм спомен, но беше прекалено обуркан и неясен. Затворих очи.
- Зоуи, ела миличка. - сестра ми я хвана за ръката.
Отворих очи и погледнах малката красавица.
- Зоуи.. - прошепнах и се усмихнах.
Всички стояха и ме гледаха странно...