- Този път няма да има потаене. Отиваме там и приключваме. Да свършваме веднъж завинаги.- казах.
Другите сами стояха и ме гледаха. Но по израженията им разбрах, че и те мислят същото.
- Е, да вървим.
^^^
- След 15 минути стояхме пред склада където беше Майкъл. Бяхме аз, Клаус, Ребека, Илайджа, Марсел и Естер. Без да се замислям тръгнах към вратата. Другите ме последваха. Този път Майкъл беше тук. Когато ни видя се усмихна. Когато го видях още повече ми се прииска да го убия. Усмихнах се. Превърни гнева в оръжие.
- Майкъл. Каква приятна изненада.- възкликнах.
- Да, приятна е. И май имаме семейна сбирка.
Никой не каза нищо. И те едва се сдържаха да не го убият.
- Да донеса ли чай, бисквитки?- попита той театрално.
Пристъпих напред. Нямахме план. Единственият начин да го убием беше да го прободем в сърцето с кол. И въпросният кол беше в мен. Затова тръгнах напред. Преди да осъзная какво става Клаус беше взел кола от ръката ми и беше притиснал баща си в стената. За един кратък миг всичко замря. Не се чуваше нито звук. В следващия миг колът стърчеше от гърдите на Майкъл. Клаус го пусна и отстъпи назад. Майкъл се свлече на земята и избухна в пламъци. Беше приключило.
~~~
BINABASA MO ANG
Not all monsters do monstrous things
VampireНо, странно е как за един миг животът ти може да се преобърне. Как от безжалостен хибрид се превръщаш в човек завладян от една мисъл. В моя случай тази 'една мисъл' беше момиче на име Лена. Не знам как, но тя преобърна живота ми. Казвам се Ле...
