Моят живот

глава 1 Запознанство

Здравеите аз съм Вероника.Току-що започна голямото междучасие и вече изгубих най-добрата си приятелка Джесика.....Усетих как някой се блъсна в мен.Обърнах се и видях приятно момче,по точно великолепно момче.Носеше дънки,черна тениска и имаше страхотни бицепси.Личеше си че тренира.Имаше руса коса и сини очи които буквално ме разтепяха.

-Здравей!Аз съм Пол.

-Аз съм Вероника.

-Съжелявам че се блъснах в теб не беше нарочно.

-Сигорен ли си!-сопнах му се аз-Съжелявам исках да кажа че няма никакъв проблем.-усмихнах се и гледах да си тръгна колкото се може по бързо.

-Исках да те по....-прекъснах го.

-Чао аз ще тръгвам.

Обърнах се и започнах да вървя колкото се може по-бързо и по-надалеч от него.Докато вървях видях Джесика до шкафчетата да се целува с Дейвид.Това беше капитана на футболния одбор.Не исках да ги прекъсвам или да им преча за това се отправих към столовата сама.

/след 10 мин./

Дойдох в столовата взех си една зелена хубава ябълка и започнах да си търся маса където да седна.За момент си помислих защо ми е маса след като имам само една ябълка,но все пак реших да седна.Когато се настаних видях с крайчица на окото си как Пол идва към мен.

-Здеавей отново.Мястото свободно ли е?

-Не!

-Добре зъжелявам че те обеспокоих ще си ходя.

-Не не!-развиках се и цялата столова ме чу.-Исках да кажа свободно е.

Той се засмя и седна.

-Е какво правиш?-сериозно ли това беше тъп въпрос от моя страна.

-Ами ще ям.Ти?

-Ям зелена ябълка и чета книга.

-Какво четеш?

-Една любовно криминална история за момиче от Бъфало.

-Сигурно е интересна.

-Ооо и представа си нямаш.

-Ха ха ха .

Двамате тръгнахме и влязохме в час оказа се че сме в един клас.След като свърши и последния час се отправих към изхода а той ме настигна.

-Хей искаш ли да те закарам?

-Не благодаря претпочитам да повървя малко.

-Добре до утре тогава.

-Чао.