Моят живот

глава 2 Наказание

След училище се прибрах право вкъщи.Още когато влязох ме хванаха.Мама искаше да и помагам за домакинската работа големият ми брат Майкъл пък ме викаше да му помогна с тоалета защото щеше да излиза на среща с приятелката си Кат а малкото ми братче Стиви искаше да си играем.Добре че татко го нямаше защото и той щеше да иска нещо сигурно.Ха ха ха.Качих се в стаята си и започнах да уча.След горе-долу 30мин. телефонът ми звънна беше непознат номер.Аз вдигнах но никой не одговори и дори затвориха.

/след 2 часа/

Слязох да вечерям.

-Мамо,татко ще ядем ли?-странно но не получих одговор.-Ехоо.

Отидох в хола и там нямаше никой,но на масата имаше белешка на която пишеше:

"Мила ние отиваме да напазаруваме

ще се върнем някъде след около час."

Явно ще вечерям сама.

/след 30мин./

Качих се в стаята си ,и се оправих да си лягам.На другата сутрин когато се събудих погледнах часовника и видях че е 7:10ч.Имах точно 20 минути да се облека и да вляза в час.Облякох си късите дънкени панталонки с висока талия,един бял потник и червена карирана риза с червени кецове.А косата... нея вързах на небрежен кок.Точно в 7:25ч. излязох от вкъщи.Тичах до училище,но за жалост закаснях с 10мин.А имахме час с господин Круфър.

-Здравейте господин Круфър.Съжелявам че закъснях.

-Здравейте госпожице Оусън.Искам да ви кажа че и аз съжелявам за много неща но няма връщане назад.

-Но,но..господине.-казах заеквайки.

-Току-що млада госпожице си спечелихте 2 часа наказание след часовете.

-Наистина ли?-прошепнах си тихо

-Казахте ли нещо?

-Аз..аз....-говорех толкова колебливо защото не исках още по-дълго наказание.

-Аз бях.Казах че това не е четсно.

-Ти спориш ли с мен млади господинчо.

-Да.

-Вие Пол О'Конър също си спечелихте два часа наказание.Госпожице Оусън седнете до господин О'Конър.

Бързо потеглих на там от вратата за да не каже после че се моткам.С Пол тихо си говорехме за да не ни чуе.

-Здравей.

-Здравей.Защо направи това?

-Кое?

-Ами така да се каже тази жертва,за наказанието.

-Ами защото...