Моят живот

глава 3 Среща

Нямах търпение да чуя одговора му.Едвам се здържах да не се развикам да деиства по-бързо с одговора.И най-накрая този момент дойде.

-Ами защото..аз държа на теб.

-Благодаря.-бях доста изчерпателна(сърказъм)

Всъщност очаквах да каже нещо друго.

Вече всички часове свършиха и аз щях да си ходя но Пол ме напомни че сме наказани.Той каза че отива да си вземе някаква книга от шкавчето.Докато вървях пред мен се изперчи едно супер досадно момиче.Това беше Корнелия.

/мисъл на Вероника/

Мразя това момиче.Тя е разглезена надута патка която не спира да се перчи и дразни с цялото училище.Е освен с момчетата от фудболния одбор.

-Здравей Вероника!-каза надмено и отметна дългата си рижава коса,като ме погледна с високомерен поглед.

Аз не знаех какво да кажа защото не ми се говори с нея и точно в този момент Пол доиде и ме извика.Двамата тръгнахме към стаята.Обърнах назад и видях че Корнелия ме гледа и говори с Елизабет и Ирина.Това са неините най-добри приятелки.По-скоро нейните кученца.Всъщност като се замисля не гледаше мен а него.Неисках да ми го окрадне защото така направи с предният ми приятел Джон.Аз се обънах към Пол и го хванах за ръка.Той ме погледна аз незнаех какво да кажа за това просто се усмихнах.Двамата продължихме и вече изгубих Корнелия от поглед.

Вече бяхме в стаята за наказания беше почти пълно,но си намерихме места.Беше ми странно защото никога не съм била наказвана.Дори не знаех какво щяхме да правим и какво щях да обяснявам на родителите си.

-Хей Вероника..-прекъснах го аз

-Казвай ми Рони.

-Добре.Исках да те попитам дали би искала да излезем някой път.-каза го усмихвайки се чаровно и в този момент забелязах трапчинките му.

Незнаех какво да кажа изчервих се,притесних се и просто станах и отидох до прозореца.А той ме последва.

-Хей Рони добре ли си?Съжелявам ако съм прибързал!Ако проблемът е в мен кажи.Аз..-иии отновобеше прекъснат от мен.

-Неее не няма никакъв проблем в теб той е в мен съжелявам че се държах така.

-Няма проблем в никой от нас така че не се притеснявай.

-Еее тогава поканата важи ли още защото вече имам одговор.

-Ами да.-засмя се

-Добре тогава да.

-А това значи ли че сме заедно?

-Май да,да.-казах с усмивка гледайки сините му очи

-Добре ще те взема утре в 19:30ч.

Докато двамата си говорехме наказнието вече беше свършило.Когато съм с него сякаш времето лети.

/на другия ден/

-Здравей Джес.

-Здравей имам страхотна новина.-каза тя във въсторг-Аз и Дейвид сме заедно.

-Прекрасно но и аз имам една новина.С Пол ще излизаме довечера.

-Чудесно аам аз ще тръгвам защото трябва да се видя с Дейв.

-Добре чао.

/след училище/

Оставаше цял половин час до срещата а аз вече бях готова.Бях си облякла едни дънки с червена тениска и едно дънкено яке.Докато си сплитах косата чух че някой звъни.Погледнах часовника и видях че вече е 19:25ч.Вързах я бързо и слязох да отворя вратата.Там стоеше Пол който беше доста добре облечен.

-Здравей!

-Здравей!Влез.

Отидох да се обуя и тръгнах ме.Аз не знаех къде ще ходим затова бях много развълнувана.След половин час бяхме в парка.Двамата си взехме захарен памук и се качихме на виенското колело.А там се случи...голямата магия.С Пол се целунахме.Аз почуствах как настръхвам но това май беше повече от вълнение.След което казах:

-------------------------------------------------

Здрасти надявам се да ви харесва историята ми ако е така харесайте я или напишете коментар.А според вас какво ще е казала тя?