Temporary Changes / Временни Промени

Глава 6 Част 2

   Нашето място беше едно затъкано място в Дакота. Там пеехме и не ходихме кой знае колко често.
   -Ето го. Това е нашето...ами местенце, където се пробваме да пеем -казах на смешка.
   -Еми нека започваме. Коя песен ви се пее? -попита Натали
   -Аз предлагам 'Friends till the end '. Обаче с хореографията -предложи Фокси.
   Всички се съгласихме или пуснах музиката. Започнахме да пеем и танцуваме. Песента си в уникална. Пее се за приятелството или колко важно e то.

On the first day that I met you
Feeling out of place, so many new faces
The first friend that I looked to
When I reached out, you'd always be there for me

Friends till the end, never break, never bend
Friends understand, make you smile, hold your hand

Now we're standing together, we're never alone
And we shine a light wherever we may go

If you need me in a heartbeat, just say so
You can count on me, count on me
I will come in a heartbeat 'cause you know
You will always be, always be number one

The first time I sung a song
Finding my feet, the right melodies to key
The first time you sung along
It was real harmony, like you were a part of me

Friends till the end, never break, never bend
Friends understand, make you smile, hold your hand

Now we're standing together, we're never alone
And dreams are alive, gonna keep believing
The friendship we share like the music we love
It keeps us together wherever we may go

If you need me in a heartbeat, just say so
You can count on me, count on me
I will come in a heartbeat 'cause you know
You will always be, always be number one

След като свършихме, телефона ми звънна.
   -Изчакайте ме! -казах на приятелите ми. Всички излязоха да ме чакат, само Максън остана с мен. Звънеше майка ми. Какво ли иска?
   -Ало.
   -Здравей, мила. Искам да говоря с теб за нещо важно
   -Цялата съм в слух
   -Виж, с баща ти решихме, ще най-добре е да останеш при него в Дакота.
   По лицето му се изписа усмивка. Максън не погледна въпросително, а аз продължих разговора с майка ми 
  -Ти честно ли? О, много ту благодаря.
   -Ще ти затварям, ще имам работа. До скоро.
   Аз продължих да де усмихвам.
   -Хей, какво стана защо си така щастлива.
   -Не се местя! Току по майка му ги каза.
   - Ти сериозно ли? Супер.
   Прегърнахме се.
   -Отивам да кажа на другите -казах ни
   -Хора оставам!!! Няма да се местя
   - Много се радвам -каза Натали и не прегърна
  -Да ядем сладолед -предложи Никол
   -Да хайде