Temporary Changes / Временни Промени

Глава 3

   Естествено, чакахме 15 минути да се съберем всички. След като се събрахме, всички седнаха по пейките, а аз седнах с Максън. Сега беше моментът. 

   - Виж, трябва да ти кажа нещо, за което ще научиш първи- започнах. Добре, доста е трудно.

   - Добре, слушам те

   - Максън, аз...аз след два месеца, тоест след края на лятото аз, майка ми и брат ми ще се местим във Вирджиния. Преди да си казал нещо ще направя всичко възможно да можем да се виждаме уикендите. Обещавам- казах му. Толкова ми беше трудно и тъжно. Наведох глава и чаках реакцията му. Той се пресегна и ме прегърна. Постояхме така малко и той започна:

   - Съжелявам за теб. Знам, че ще ти е трудно, но аз ще съм до теб. Нали? Не се притеснявай- каза той. Прие го по-добре от колкото очаквах

   - Няма. Е, поне имаме два месеца от лятото, нали?- реторично попитах

   - Да, така е. Сега трябва да кажеш на другите по някакъв начин. Междудругото, от кога знаеш, че ще се местите?- попита той

   - Малко преди да ми звъннеш. Бях в тоалетната и си мислех как по дяволите ще ви кажа- отговорих

   - Добре, върви и им кажи- каза Максън, а аз отидох при другите.

   -Хей, приятели, може ли да ви кажа нещо важно- започнах. Всички млъкнаха. А аз подхванах изречението:

   - След края на лятото се местя във Вирджиния. Днес разбрах и ще направя каквото мога, за да се виждаме уикендите.

   Всички останаха безмълвни без Максън, който вече знаеше.

   -О, Клара, много съжеляваме, ще ти помогнем с каквото можем- каза Натали и с Елена ме прегърнаха. Това бяха двете близначки, които са ми най-близки. Станимир, Питър и Никола са най-добри приятели, та и аз ги познавах отдавна.

   - Ей, хора сега какво ви се прави?- попитах нашата малка групичка.

   - Ако искате можем да отидем в парка и да си вземем нещо- предложи Никол

   Аз се съгласих, както и другите и тръгнахме натам.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

   Съжелявам, че е кратко. Надявам се да ви е харесало :)