What if i never forget you?

Party time

- 10:00 pm , клуба на Лукас ? - чух от другата страна на слушалката.

- Там съм,само трябва да измисля как ще се измъкна от вкъщи - засмях се.

- Е,значи ще се видим там - усетих как Лиам се усмихна. Разговора прекъсна. Погледнах телефона за последно и го подхвърлих до мен. Станах от леглото ми и излязох от бледо сивата ми стая. Запътих се към всекидневната, но чух гласовете на нашите да идват от кухнята. Подпрях ръцете си на рамката на вратата, докато ги гледах как готвят заедно. След толкова години още се гледаха влюбено. Ще ми се и аз .. всъщност не. Не вярвам в любовта. Не знам какво е това. Аз съм задник и винаги ще бъда. Все тая. Майка ми обърна глава в моята посока и ме видя.

- Хей, какво ще вечеряш ?

- Всъщност ..може ли да изляза ? - усмихнах се невинно

- Но Найл .. - започна баща ми - Тръгвай - прекъсна го майка ми. Усмихнах им се, смъмрих едно благодаря. Добре, може би не винаги съм задник. Отидох до стаята си, за да се оправя. Облякох едни черни дънки и една черна тениска. Сложих си черните Vans-ки, грабнах телефона си и излязох.

- Идвам - засмях се на Лиам по телефона

- Ти си голяма лисица - отвърна ми Лиам,смеейки се. - Какво им каза този път? Че идваш у нас или направо избяга?

- Всъщност просто ги попитах дали мога да изляза. - казах спокойно, докато вървях.

- Това е ..неочаквано - представих си каква учудена физиономия е направил

- Да, говори ми - засмях се.

Десет минути по-късно вече бях в клуба. Намерих моята компания и се присъединих.

- Здравейтеее - засмях им се

- Найлър - Зейн ми скочи на гърба - Как си,приятел? - разроши ми косата

- Бях добре, преди да ми скочиш на гърба и да ми разрошиш косата - погледнах го тъпо, а той ме потупа по рамото и ми се усмихна чаровно - При мен чаровната ти усмивка не минава, Малик - намигнах му и всички се засмяха. Странното беше,че аз бях нещо като "лидера'' на компанията. Някак си всички мене слушаха. Всички искаха от мене съвети. Усетих как една ръка се увива върху моята и изведнъж ме дръпна. Изпих уискито си на екс и и' позволих да ме поведе.

- Ооо Найлър пак намаза - чух как Луи изкоментира. Русата красавица, която ме дръпна ме повлече в дъното на клуба. Погледнахме се в очите. В този момент забих устните си в нейните. Езика ми се въртеше из устата и'. Имаше меки устни, но дори меките и устни не могат да променят факта, че не вярвам в любовта. Найл Хоран не се влюбва. Всичко, което правя, го правя за удоволствие. Все още стояхме в дъното на клуба, опряни на една стена. Баса гърмеше много силно точно в тази част. Русокоската се отъркваше в мен. Ръцете ми стискаха от време на време мекото и дупе.

- Носиш ли го ? - русокоската ми се усмихна.

- Разбира се - подадох и малкото пакетче.

- Удоволствие е да се работи с теб - целуна ме за последно и я изгубих в тълпата. Партито беше в разгара си. Всички наоколо се движеха в такт с музиката или се отъркваха един в друг. Върнах се на нашето сепаре и си поръчах нова бутилка с уиски.

- Е ? - попита Лу

- Какво? - засмях му се

- Какво стана? - побутна ме по рамото.

- Брато, нямаше ме 10 минути и ти вече си пиян - всички се смеехме на не толкова смешните ми шеги. - Беше си поръчала петичка. - погледнах назад към бара. Русокоската говореше с някакво момиче. После и се усмихна и я дръпна на някъде. Предполагам към задния изход.

- Найл, спри да се занимаваш с тая трева и всичките наркотици. Ще те хванат някъде - едвам чувах Лиам,заради силната музика.

- Добре,тате - кимнах му с насмешка,а той ме хвана през врата и ми разроши косата

- Подигравай ми се ти, като те хванат аз ще ти се подигравам - Лиам се засмя някак победно. Уискито ми дойде. Преди да си тръгне сервитьорката ми се усмихна,а аз и намигнах.

- Извинете,плейбоя. Може ли да ви познаваме? - Хари ме тупна по рамото

- Само в мечтите ви - засмях се и повдигнах чашата. Усетих как гърлото ми гори. Стиснах очи от паренето в гърлото ми. Изведнъж усетих две ръце как покриват очите ми. Засмях се и я дръпнах за прегръдка.

- Хей - каза тя

- Здравей и на теб, Мади - засмях и се - Сядай

- Ей сега - обърнах се и я видях да върви към бара. Спря се при две момичета. От многото редуващи се светлини, не можех да видя кои са те. Мади се върна.

- Е,как минава ваканцията ти? - засмях се и отново отпих от чашата ми.

- Като всяка друга пролетна ваканция - Мади повдигна рамене. През ваканцията с Мади доста се сближихме. Беше странна, но винаги можеше да поговориш с нея. Говорехме си,смеехме се, заедно с цялата компания. Станахме добри приятели с нея, но нищо повече. Както се смееше и гледаше към тълпата зад нас, изведнъж замръзна. - О Боже - каза тя и гледаше изненадано. Проследих какво гледа. Бяха две момичета. Едната не се виждаше, а другата беше с кестенява коса. Не много слабо тяло,но доста добре облечено. Изведнъж момичето се обърна и лицето и се виждаше от светлините. О,сериозно ли?