What if i never forget you?

Who the fuck you are?

"Измина една година. Една година откакто сме в тази къща. Харесва ми. Далеч съм от приятели ми,но ми харесва. И училището ми е далеч,но няма значение. " лежах в леглото си..мислех си,гледайки тавана. Постоях още малко така,а след това погледнах часовника. Трябваше да се оправям за училище. Станах от мекото и удобно легло и се запътих към банята. С четката за уста се разхождах из къщата,оставяйки безпорядък след себе си. Бях сама. Въртях се пред огледалото,сресвайки се. След 15 вече бях готова. Точно на време. Обух късите си кецки,сложих мешката на гърба си и излязох от вкъщи. На двора кучето ми махаше весело с опашка. Искаше ми се и аз да съм така весела и щастлива като нея. През тази изминала година, загубих едно приятелство. Да,имах я до себе си,но не беше същото. Малко по малко тъмнината заемаше душата ми. Промених се. Черно.Черно.Черно. Унесена в мисли вече вървях към училище. Може би трябваше да се кача на автобуса. Беше средата на учебната година.Писна ми да ходя пеша.

Бях пред училище и чаках Мадлин. Това момиче винаги закъснява. Реших,че трябва да и звънна,за да си размърда задника и да дойде по-бързо. Живееше на 5 мин път до даскалото,за бога. Тъкмо изкарах телефона от джоба на късите си панталонки и тогава нещо привлече погледа ми. Мадлин. Китарата беше на гърба и' и с бързи крачки се движеше към мен.

- Извинявай,извинявай,извинявай. Трябваше да разходя кучето и да си оправя стаята. Пък и с мама пак се скарахме. '' Да,същите оправдания" помислих си аз и просто и се засмях.

- Хайде да влизаме - дръпнах я - Закъсняваме - засмях се и забързахме крачката. Влязохме в училището. Коридорите бяха празни. Часа беше започнал. Все тая,на никой не му пукаше. Минахме големия коридор,стълбите надолу и се озовахме в мазата. Вървяхме към дъното и след това влязохме в едната стая.

- Здравейте госпожо - казахме двете едновременно - Извинете,че закъсняхме - продължих аз

- Няма нищо момичета -усмихна ни се мило и ни направи знак да сядаме. С Мади разопаковахме китарите,изкарахме и учебниците и щом госпожата ни даде знак,започнахме да свирим. Свирихме, грешихме, свирихме..госпожата ни поправяше. Това беше любимия ми час. Просто пръстите ми доближат ли струните и забравях за всички проблеми. И така 40 мин минаха. Госпожата ни осведоми,че трябва да тръгваме,защото часа вече е започнал. Набързо прибрахме всичко. Смоталевихме по едно "Довиждане" и бегом се качихме по стълбите. Мина и втория час. С Мади и още няколко момичета от класа,излязохме в коридора. Говорихме си и се смеехме. По едно време директорката мина с една госпожа и цял непознат клас. Какво ставаше? Поздравихме двете госпожи и огледахме класа. Едно от момчетата привлече погледа ми. Висок, слаб, рус. Имаше нещо в него, което ме караше да не спирам да го гледам. Звънеца би. Отново. С нежелание влязохме отново в стаята. Часа минаваше. Класната говореше нещо.

- .. новия клас - чух да казва госпожата. Това привлече вниманието ми.

- Какъв нов клас? Извинете госпожо,бях се отнесла. Може ли да обясните отново? - усмихнах се леко на госпожата и тя ми кимна учтиво.

- Училището на новите младежи се е запалело и са изпратени да учат тук. Понеже няма как това училище да се оправи скоро, ще останат тук, докато не решат, че искат в друго училище. - обясни мило госпожата. Аз и кимнах и и благодарих за информацията. След това отново се пренесох в друг свят. Часовете минаваха бързо. Всяко междучасие го виждах. Всеки път когато минаваше с другото момче се смееха. Имаше прекрасна усмивка. Отново бях се замислила, когато Мади се появи зад мен.

- Оф Мади, стресна ме - направих тъпа муцунка, но тя естествено не ми обърна внимание.

- Видя ли го? Видя ли го? Охх ..толкова е хубав. - Мади се разтапяше. Не показах никаква емоция.

- Русия ли? - "Какво ? " каза гласче в главата ми.

- Ъъъ..не? - погледна ме странно тя

- Този красавец до него. Разбрах,че се казва Лиам. Толкова е хубав - засмях и' се. Не трябваше да се смея, но просто се засмях. Щеше да се влюби в него и да я боли накрая. Знаех го.

- Русия е по-сладък - изплезих и се

- Харесваш го - изписка Мади и подскочи от радост

- Не е вярно - засмях се

- Аха .. и за всеки ли се усмихваш веднага, като го видиш? - засмя се тя и ме сръга с лакът.- Окей, хубав е,сладък е, но не можеш да харесваш някой без да го познаваш.

- Мадалин, не го харесвам. Не го познавам! - отвърнах твърдо и грубо. " Мишел,ти не харесваш това момче. Не го харесваш. Ще се влюбиш и ще те боли. Разкарай се от него докато е време" ми казваше едно гласче в главата. Това ли е ..ъм любов? "Пф" помислих си и сложих слушалките в ушите си,докато се качвах в автобуса. Прибирам се. Най-накрая. Няма да го мисля и готово.