Bad Boy | C.D.

В какво се забърках?

Още с влизането си забелявах Оливия в претъпканата стая. Партито беше пренаселено, къщата едва побираше многобройните пияни тийнейджъри. Дори не знам как се съгласих да дойда. Попринцип мразех такива неща и гледах да ги избягвам. А след случката снощи не изгарях от желание да се разхождам по тъмно, дори и в двора си.

Приближих се до Оливия и се настаних до нея. Сканирах помещението и тогава забелязах Камерън, който стоеше в другия край на стаята.

-Хей,какво гледаш толкова съсредоточено?-попита Оливия.

Тя проследи погледа ми и усмивката слезна от лицето и.

-По-добре не се забърквай с Далас. Той не е от най-добрите момчета. Носят се доста слухове за него. Никой не обича да се заяжда с него, а още по-малко да докосва нещо, което му принадлежи, защото знае,че ще пострада жестоко.-каза намръщено.

-Но както и да е, ела да си вземем нещо за пиене-каза и тръгна нанякъде. Определено си сменяше настроенията много бързо.

Изгубих я от погледа си. Станах и започнах да си проправям път измежду потните тела, в опит да я намеря. Усетих как някой докосва рамото ми и се обърнах. Пред мен стоеше Камерън, правейки сянка над мен. Можех да чуя пулса си в ушите, устата ми пресъхна. Стаях замръзнала на място, а очите ми нервно се разхождаха по дължината на тялото му. Беше облечен с дънки, които му пасваха идеално, а сива тенеска разкрасяваше гърдите му.

-Танцувай с мен- каза той и преди да успея да реагирам, той ме придърпа към тялото си. Погледна нагоре и видях два чифта очи вперени в мен. Чувствах се неодобно.

-Отпусни се- прошепна той, взе ръцете ми и ги постави на врата си. След думите на Оливия изпитвах страх от него. Един въпрос не ме оставяше на мира. Защо ми беше помогнал?

Реших да бъда смела и да го попитам.

-Защо ми помогна? Защо продължаваш да се занимаваш с мен?- той се усмихна и се наведе по-близо до ухото ми.

-Харесваш ми-подсмихна се той- Ти си толкова... невинна.

Опитах се да го избутам, но той не ми позволи. Беше доста по-силен от мен.

-Пусни ме!-предявих аз.

-Не мисля така.

Потреперих при тези думи. Снощи може би ми се стори мил, но сега изпитвах страх от него. Усетих как приближи главата си, завъртя моята на една страна и почувствах устните му на врата си. Хвана главата ми, за да не избягам. Незабавно се опитах да го избутам, щом усетих острата смучка, но за пореден път не успях.

-Камерън!-изхленчих.

Болката се изостри, когато захапа кожата ми. Отчаяно се опитвах да се откъсна от хватката му, но той ме държеше здраво. Той духна по вече готовата смучка, след което нежно постави устните си върху възпаленото място. Успях да се отдръпна от него и сложих ръката си на мястото, на което досега се намираха устните му. Той само се подсмихна.

-Както казах и снощи – ти си моя!- каза, обърна се и уверено се отдалечи. Стоях изумена и се опитвах да осъзная какво се беше случило.

-Мамка му- наругах.

В какво се забърках?

Авторска бележка

Какво мислите за новата глава? Харесва ли ви историята и има ли смисъл да продължавам? Очаквам мнението ви. 

                                                                                                                   ОБИЧАМ ВИ хх