Bad Boy | C.D.

Тъмнина

Следваща глава при 85-90 вота. ОБИЧАМ ВИ! <3 

*Гледната точка на Скайлин*

Лежах в леглото си, не исках да ставам, а и нямах сили.

Последната седмица беше... е поне бях жива.

Все още имах това изтръпване в мен и усещах задушаващо чувство в гърдите ми.

Чух как някой отваря вратата на стаята ми и се насилих да обърна погледа си. Видях майка си, която затваряше вратата, преди с бавни стъпки да се приближи до мен. Седна на леглото и погали нежно бузата ми.

-Как се чувстваш, миличка?-попита загрижено и ме дари с топла усмивка.

-Не знам.-това беше истината, наистина не знаех.

-Миличката ми, мина цяла седмица няма ли да...-опита се да каже.

-Дори и да минат години, аз няма да го забравя.-прекъснах я грубо.

-Но миличка....

-Би ли излязла от стаята ми?-попитах, обръщайки главата си настрани.

Не исках да бъда груба с майка си, но напоследък не успявах да удържам нервите си. И най-малкото нещо беше способно да ме ядоса, и най-малкия спомен можеше да ме срине из основи.

-Добре, но те чакам долу, трябва да ядеш.-каза и стана от леглото.

-Не искам.-промърморих, не изпитвах глад.

-Няма не, Скай! Чакам те долу!-отвори вратата и напусна стаята.

Простенах и се обърнах, заставайки по гръб. Поогледнах напред и погледа ми се спря на снимката ни с Кам, която продължаваше да стои закачена на гардероба ми. Почувствах стомаха ми да се свива и буча се образува в гърлото ми, когато видях лицето му. Почувствах се болна, когато спомените ме заляха.

*Спомен*

-Толкова красива.-чух да мърмори, обърнах се назад, за да го видя как ме гледа по начин, по който всяко момиче си мечтае да бъде гледано.

Очите му бяха пълни със страст и искреност, устните му бяха разделени леко, почти все едно е в шок. Несъзнателно пъхнах кичур коса зад ухото си и отместих поглед от него, изчервявайки се.

-Не прави така.-чух го да въздиша.

-Кое?-попитах го, връщайки погледа си отново на него.