Bad Boy | C.D.

Научи го как да обича. И той я обичаше...

Благодаря ви изключително много, че четете и следите историята ми! Това за мен означава страшно много! Благодаря ви!

П.С. Не забравяйте да видите авторската бележка!

ОБИЧАМ ВИ хх

*Неутрална гледна точка*

-СКАЙ, ОТВОРИ ШИБАНАТА ВРАТА! СКАЙ!-продължаваше да крещи Камерън, но момичето вече беше изгубило съзнание и виковете му останаха нечути.

Страхът и нервността в него нарастваха с всяка изминала секунда и бавно завладяваха цялото му тяло. Ударите му ставаха все по-силни и след поредния удар вратата се измъкна от едната си панта. Камерън вече не можеше да мисли трезво, чуваше писъците на Скай в главата си и това го докарваше до лудост. Отдалечи се няколко метра от вратата и се засили. Ударът, който нанесе с тялото си, беше силен и вратата се сгромоляса на пода, създавайки силен шум. Очите му нервно сканираха стаята, докато влизаше вътре в нея. Замръзна на място, когато видя тялото на момичето да лежи на сантиметри от вратата, в локва кръв. Очите му се разшириха и кръвта в тялото му замръзна, но той бързо се съвзе и изтича до тялото й, клякайки до него.

-Скай? Събуди се, миличка.-галеше леко лицето й, надявайки се, че ще отвори очи, но това така и не се случи.

Изправи се и взе малкото й тяло в ръцете си, излизайки от стаята. Премина бързо разстоянието от стаята до входната врата и излезе от апартамента, оставяйки го отключен. Тръгна към стълбите и с бързи крачки слизаше по тях, докато държеше Скайлин плътно до себе си. Стъпките му отекваха в тишината, докато той се опитваше възможно най-бързо да стигне до колата си.

Въздъхна, когато стигна до изхода на сградата. Отвори вратата с леки затруднения и се затича към колата си, която беше паркирана точно до входа. Не беше заключвал колата, затова отиде до задната врата и я отвори. Постави тялото на момичето внимателно на седалките и затвори вратата, след което бързо зае шофьорското място и потегли. Караше бързо, като с всяка секунда увеличаваше скоростта, а ръцете му силно стискаха волана. Кокалчетата на ръцете му бяха побелели от силата, с която го стискаше, а вената на врата му беше изпъкнала. От време на време се обръщаше да види Скайлин и всеки път, след като я видише, натискаше газта.