Аз и Грек бяхме щастливи. Той беше любовта на живота ми. Но един ден каза..
-Бела, неможем да се виждаме повече..
-Но защо?
-Няма значение..
И си тръгна..
Не се виждахме един месец..
И един ден майка му дойде и каза..
-Здравей, ти си Бела нали..
-Да. А вие сте Кайли, майка му.
-Да, слушай Бела.. Грек.. Е болен от рак..
-..... К-какво???
-В болица е.. Каза да ти дам това писмо и после да отидеш при тего..
-Благодаря..
Отворих писмото и там пишеше:
Здравей скъпа, мисля, че си научила защо казах, че неможе да се виждаме.. Неисках така да научаваш.. Но неисках и да те наръня.. Знаеш, че те обичам. Но не ми остава много.. Ако имаш малко време, ела.. Да те видя запоследно..
Нямах думи.. И се облякох и тръгнах кам болницата.. Видях до и му казах със сълзи на очи..
-Бебчо, защо не ми каза!!?
-Неисках да те нараня..
Аз заплаках.. И след по малко от час..... Той издъхна в рацете ми..
-Грек....... Грек любов моя.... Обичам те..
И последните които чу от мен, бяха..
-Грек.. Бременна съм...
