Better without me

Chapter 1

15 септември отново е тук. Алармата ми би в 5;30. Шибана аларма,не бях я чувала от 3 месеца. Станах след 5-тото скапано писукане. Отидох в банята,изкъпах се,измих зъбите и лицето си. След 30 минутно стоене пред гардероба харесах черна рокля,без презрамки и боти на 15 сантиметров ток. Гримирах се както правя винаги,черен опушен грим,черна очна линия и тъмно червено червило. Имам ярко изразени скули,затова ги подчертавам съвсем леко. Накъдрих дългата ми руса коса,беше станало 7;26. Звъннах на Бейли,да и кажа че трябва да тръгваме.
Бейли е най-добрата ми приятелка. Познаваме се от деца,ходи с Камерън Далас. Момче от групичката ми. На 6-тото позвъняване вдигна. Виках и 5 минути,докато не ми каза че е пред нас. Взех си единствено телефон и пари.
- Къде беше бе момиче?! -развиках и се.
- Спокойно Ара,дишай. -говореше ми съвсем спокойно.
- Би,ако смяташ винаги да закъсняваш ще си ходя сама.
- Хубаво де,Кам ще ни вземе. С него ще е и някакъв негов приятел,преместил се е от Вашингтон.
- Оф,добре. -отговорих троснато.
*15 минути по-късно*
Това момче което водеше Кам не спря да ме зяпа. Имаше очи като моите и кафява коса. Беше си секси,няма какво да се лъжем.
- Какво ме гледаш бе,толкова ли съм хубава? -казах грубо на новия.
- Ара. - Кам повиши тон.
- Ти млъкни.
Денят в даскало като цяло беше тъп,същите смотаняци,същите скапани учители. Това момче от днес не спря да се влачи с мен и групата ми. Накрая на деня дръпнах Кам.
- Виж какво,разкарай този от групата ми.
- Ара,дай му шанс.
- Довечера правя парти,ако не се докаже там,му казваш да се разкара,окей?
- Добре. - гушна ме и тръгна.

Дойде вечерта,имението ми беше пълно. Да,живея сама,защото родителите ми са най-богатите в околноста. Като по чудо не пия. 2 часа по късно всички бяха пияни. Имах 20 спални,всички без моята 120% бяха заети. Стоях си на дивана и си говорих с Тревър,когато забелязах някой който идваше към нас.
- Какво виждат очите ми..-измях се пренебрежително на...