Free Girls

20 удара на сърцето

20 минути - Не съм готова!

15 минути - Сенки за очи, очна линия, коректор, червило, лак за нокти, изобщо целият огромен несесер  с гримове.

10 минути – Гребен и четка за коса, ластички, лак, тебешири за коса и диадеми.

7 минути - Издърпах куфара под леглото си и издухах прахта, която се беше натрупала отгоре му за 3 месеца.

5 минути - Отварям го и се наслаждавам на нещата вътре.

4 минути - Вадя съдържанието и много внимателно все едно е от стъкло го слагам в сака.

3 минути - Осъзнавам, че все още съм само по-бельо и трябва да се облека.

2 минути – Обличам късите гащи и тениската, които са метнати на стола до мен. Прекарвам гребен през косата си.

1 минута – Поглеждам се в огледалото в цял ръст. Задържам поглед.

„Нима това съм аз?“ – питам се мислено. „Толкова енергична, уверена и с този блясък в очите? Огледалото е мръсно!“ – заключвам накрая и поглеждам часовника си

- Мамка му!!!

-1 минута – Закъснях!

                                                        

            Грабвах сака си от пода и хуквах през вратата към стълбите. Никога не тръгвам на време. Винаги оставям нещата за последният момент. Преди беше така и така ще си е винаги. Може дори за сватбата си да закъснея.

            Мама ме чакаше долу. Тя беше средно висока жена с черна коса малко под раменете. Като млада, на 20 години, е била много красива. И сега носи следите на същата красота, но не е като преди. Имам някои от нейните черти, но съвсем малко. Не приличам много нито на баща си, нито на майка си.

            - Хайде, мила, – каза мама.

            Приближавах се към нея и я прегърнах. Не за първи път заминавах сама за някъде. За четвърти път м         и беше.

            - Да се пазиш – повтори ми за стотен път и ме пусна.

            - Няма пък – отговорих на пук, но с голяма усмивка, което придава на изразът несериозно значение.

            Не се сбогувахме дълго. Просто прегръдка. Щях да се върна във неделя, не е много време. А и ми вярваше. Знаеше, че не пия, не пуша и не се забърквам в неприятности. Обикновено не правех така. Обикновено.