Тъмната страна на Париж

Глава 17

Пациентът от стая "D13"
И така, групата ни намаля още повече, но странното беше, че местните се правеха на слепи, сякаш нищо не ставаше. Не след дълго и това се промени

Беше понеделник. "Най-хубавия" ден от седмицата. Всички спахме в една стая, защото останалите бяха шубета. Но това беше много трудно, тъй като 10 човека на 1 легло. Почти невъзможно, но не и за нас. Събудих се с намерението да видя колко е маса но бях барикадират отвсякъде и някой ми беше сложил сутиен на лицето.
Върху мен лежаха трима души, в лявата си ръка държах текила, не знаех от къде се е взела, е най-странното Камерън прегръщаше ръката ми, която вече бе свръх олигавена.
Не ми се искаше да ги будя, но умирах за едно кафе, той че възможно най-внимателно избутах всички около мен. Тъкмо тръгнах да ставам от леглото и забелязах два крака излизащи от из под леглото. Дръпнах ги и това се оказа нашата Рада. Заспала с Джак Даниелс и слушалки в ушите. Личеше че е партичосвала яко. Отидох до балкона и отпих от кофеиновата ми напитка. След няколко минути се появиха Кам и Рада. Тя както винаги беше с къса пижама, която леко прозираше. В този миг осъзнах чии сутиен и бил на лицето ми. Зад нея беше Кам. Той бе излезнал само по боксерки и всичките му мускули, бицепси и плочки се виждаха, а той знаеше, че момичетата се лепват за него, като мухи на мед. Замислих се, как можеше останалите още да спят. Аз буквално ги изритах от леглото. Но те си спяха на пода, като надрусани. Какво по дяволите бе станало снощи. Никой не помнеше. Стана около 10 часа и реших да събудя останалите, което някак пак се бяха набутали в леглото. Аз, Кам и Рада напълнихме 3 големи кофи с ледено-студена вода. След минута бяхме около спящите красавици.
Лиснахме водата в лицата им. Такъв писък никой не е чувал до сега, гарантирам ви.
Те: Лукас!!!! Майната ти! Кво беше тва???!?
Ние: Ice Bucket Challenge!!!
Беше прекрасна сутрин.
Успях да изпуша една цигара на спокойствие, преди Остин да ми я избие от ръката.
Добре че след това се появи Рада
Тя винаги пзеше резервната кутийка, ако не я изпуши преди мен. Това не се харесваше на останалите, но не ни пукаше. Аз имах поне 40 белега по ръцете, но не ми пукаше за мнението на останалите и още продължавах. Стана около 12 часа на обяд. Почнах да приготвям обяд. Всички бяхме в настроение за нещо италианско. След около два часа привършвах с готвенето. Останалите приготвяха масите, докато аз изваждах лазанята от фурната. И масата се претъпка с канелони, спагети, лазаня и три кани студен чай. За един час всички чинии и чаши бяха празни. Вдигнахме масите. Занимавахме се със всичко възможно. Аз слушах музика на слушалки, Кам спеше до мен, но не съм сигурен дали беше облечен. Надникнах под одеалото. За мое щастие, беше по боксерки. Момичетата се гримираха в банята, а Остин излезе навън и се пробваше да сваля французойки.
След около час и нещо започнах да чета книга и дори не я дочетох, когато усетих нечия ръка върху мен. Камерън има огромен проблем. Трябва да му купя плюшено мече. Но все пак не исках да го будя. Познавахме се още откактобяхме на 3. Той винаги ми помагаше в трудни моменти и ме спаси от самият мен когато се пробвах да се самоубия. Така все тая, накратко той бе много важен за мен. Беше ми като брат, че и повече. Не се сещах за нещо друго освен за музика и в следващия миг пишех песен.