Дойде осми октомври - първия учебен ден. Кая беше много развълнувана. Запозна се с новия си клас. Всички бяха страшно мили. Сближи се най много с Лея. Стояха заедно и бяха неразделни.
Един ден, Кая и Лея вървяха из училищните коридори, когато Кая видя едно много познато лице. Кой беше той? Разбира се, как нямаше да познае това лице, беше Питър. Кая се затича и отиде при него.
- Питър?
- Кая? Това ти ли си? Еха, променила си се от последния път.
- Ако имаш предвид от преди 5 години, щеше да е странно ако не е така. Какво правиш тук?
- Уча тук. Предполагам, че и ти щом си с тази ужасна униформа.
- Хаха, да. Оле много се радвам, че отново сме в едно училище.
- Да и аз. А знаеш ли кой още е тук.
- Кой?
- Крис е в съседния клас, а Моника в гимназията отсреща.
- Какво? Крис учи тук?
- Да, ще се засечете по някое време. Дано да се познаете, защото определено и двамата много сте се променили от четвърти клас.
- Хахах, да. - засмя се Кая макар и да не й беше много до смях.
Тя учеше на едно и също място с Крис. Беше й странно. Не знаеше какво да прави, когато се видят.
Започна да обикаля коридорите при всяка възможност, за да го види ... и ето, видяха се. Тя беше с компания от своя клас, а той - от неговия. Докато се разминаваха погледите им отново се пресякоха, точно както преди повече от пет години. Той и помаха с ръка, тя му се усмихна. Беше много развълнувана, но в същото време й стана тъпо. Така ли ще бъде докато завършат, ще си помахат и ще се разминават?! Идеята не й допадна, но в случая нямаше какво да направи, все пак това беше само началото на учебната година.
