Мина месец. Кая и Крис все още бяха на "Здравей" и "Здрасти". Единственото, което се беше променило бе това, че чакаха заедно метрото, за да се приберат. Кая се сближи с Алисън, която беше от класа на Крис и тя, Лея и Алисън бяха неразделни.
След още малко време Крис започна да обръща повече внимание на Кая. Говореха си, прегръщаха се и се закачаха като че ли още по онзи детински начин, но и на двамата това не им пречеше.
Крис не изпускаше поглед от Кая. Беше влюбен в нея. Отново. Не пак, а отново. Постоянно обикаляше около нея, гледаше я, а тя се правеше, че не го забелязва, но всъщност беше точно обратното. При всяка възможност тя го наблюдаваше какво прави, с кой говори, дали се опитва да дойде при нея или го е прекалено срам и не може да се осмели. Това продължи през целия първи срок от първата учебна година.
Започна втория срок. Вече не беше същото. Не се срещаха толкова често, не си говориха. Чувствата на Крис отшумяха, докато тези на Кая ставаха все по - силни.
Крис се запозна с друго момиче - Валъри. Кая забеляза техните отношения и това изобщо не й харесваше, но нямаше кого да пита и какво да направи. Та тя дори вече не беше близка с Алисън. Двете се бяха отчуждили след като кучката Валъри стана по - близка на Алисън, отколкото Кая беше. Един ден Кая и Али се срещнаха в метрото започнаха да си говорят.
- Здравей.
- Здрасти, как си?
- Добре, ти?
- Аз също. Защо вече не идваш при нас. С Лея напълно ме забравихте.
- Напротив, не сме. Ти вече си с Валъри. А ние нямаме какво да си говорим с нея.
- Тя е яка. Скарани ли сте?
- Не я харесвам. Само ще те предупредя, имай едно на ум какво й казваш, за да не стане така, че после цялото училище да разбере всичко, което ти не искаш да се знае.
- Добре. Ще го имам на предвид. Аз ще слизам тук. Чао, ще се видим.
- Чао.
На Кая не й беше хубаво, че дори Али е обсебена от Валъри. Та тя беше толкова манипулативна и двулична. Няма значение, все някога и те щяха да го осъзнаят.
