The owl and the dove [Совата и гълъбицата]

Първа глава

- Кой ще ми каже за какво се използва самакитката? – попита нисичкият професор Тейт, приведен над масата си.

Извъртях очи – какво, по дяволите, търсех в часа по отвари? Не можех да понасянам нито закръгленият професор с изскачащи над рамката на очилата му вежди, нито правилните отговори на Пайпър, които всъщност бяха единствените й успехи в гиманазията.

Уотърсайт беше една от многото гимназии „за магьосници и вещици", каквато би трябвало да бъде по определените в Конституцията закони. Истината, обаче, беше, че Уотърсайт беше толкова пропаднало, че се допускаха всякакви същества. Включително и аз.

Моите сили не бяха нито ясновидството, нито заклинанията, нито отварите, които бяха основните критерии за елитните гиманизии. Не, аз бях само една непохватна и слаба ферар. А превръщащите се в животни бяха доста ниско в йерархията на магичните същества.

Защо й трябваше на майка ми да ме записва в това училище? Бях много добра, докато учех вкъщи. Е, наистина през повечето време учех човешките предмети, за които татко ми разказваше, ала все пак бях много добра. Защо татко почина, оставяйки ме в този свят, който ненавиждам? Всякаква надежда да се завърна в неговия свят бе напълно изгубена за следващата година. Една дълга година, докато навърша пълнолетие и мога да се телепортирам сама в различни светове.

- О, по дяволите! – измрънках при мисълта, че съм заседнала в подобни магически училища за толкова време.

- Казахте ли нещо, госпожице Куик? – попита ме с ехиден тон професор Тейт. Отлично знаеше, че нямах представа какъв е отговорът. Хвърли поглед към Пайпър, която упорито вдигаше ръка, а след това отново ме стрелна с очи. – Да повторя ли въпроса си?

- Много добре знаете, че няма да ви отговоря, защото не знам за какво се използва проклетата самакитка. Не ме и интересува – отговорих с повишен тон. Всичко тук ме дразнеше толкова много.

- Достатъчно, госпожице Куик! Веднага се явете при пазача със скритум.

- Да, тръгвам веднага – отговорих с безизразен тон и докоснах една от омагьосаните бележки на бюрото му. Тя се извиси във въздуха и няколко пъти се сниши и издигна.

- Насрочете наказание на госпожица Куик – нареди Тейт на бележката и аз отново извъртях очи раздразнено. Професорът ме изгледа от главата до петите и извика – Нека да бъдат две!