Празно е съзнанието,
но пълна е душата.
Стоя си в тъмнината,
само тя е тъй позната.
И не виждам, и не чувам
нито трепет, нито звук
просто дишам, само чувствам
самотата в този студ.
Без капка обич преминавам
с малка стъпка аз напред,
но не успявам, пак залитам,
пак съм само силует.
YOU ARE READING
Стихотворения.
PoetryЧасти от мислите и чувствата ми, някак трудно и недъго скалъпени в едно цяло, излети в листите на тетрадка, стояща между учебниците, чакаща за момента през късната нощ, когато ще я извадя и ще добавя още малко от моята душа в нея - да стои там, защо...
