Потискаш месеци наред
своите проблеми скрити.
Чувства сдържани в теб
умело с маски са прикрити.
Но оставаш сам и в миг
нещо бързо се пречупва
и разбираш, че в света си,
но затворен си в черупка.
Сълзи се стичат от лицето,
с ярост пълен е умът.
Провалил си се за дето
слаб си бил и този път.
Срам те свива във гърдите,
че предал си се така,
че не издържаш таз задача -
да застанеш пред света.
Страх изпитваш, че ще види
някой твоята тъга,
никой никога не те е виждал
в тази твоя светлина.
YOU ARE READING
Стихотворения.
PoetryЧасти от мислите и чувствата ми, някак трудно и недъго скалъпени в едно цяло, излети в листите на тетрадка, стояща между учебниците, чакаща за момента през късната нощ, когато ще я извадя и ще добавя още малко от моята душа в нея - да стои там, защо...
