4-та част

274 20 3
                                    

Да видим дали ще можеш да четеш по моите устни
Изпратих му съобщението и го изчаках да го прочете.

Подсмихна се и се обърна към мен и кимна.

Замислих се какво да му кажа. Имаше толкова неща, които исках да го попитам. Искам да знам всичко за него, какво харесва, какво не, любимото му ядене, да го попитам къде е баща му, дали има някакви приятели. Реших да започна с по-лесни въпроси. Исках да ми се довери.

– Кой ти е любимият цвят?- Попитах, чакайки го да ми отговори.

Той се усмихна и взе лист хартия от масичката за кафе. Написа отговора си и ми го подаде.

„Лилаво, харесвам и синьо."

Кимнах, той беше добър в това. Засмях се.

-Любима храна?- Попитах го.

„Спагети и McDonald"

Щях да го попитам още такива въпроси, но исках да го опозная по-добре.

-На колко години си?

Седемнайсет почти на осемнайсет

-Рожден ден?

1-ви март

След още няколко въпроса реших да му задам малко по-лични. Извадих телефона си и му написах, че играта приключи.

Само с майка ти ли живееш?

Изпратих съобщението. Той го прочете и можех да видя как позицията на тялото му се промени. Стана по-напрегнат. Кимна.

Ами баща ти?

Попитах в следващото съобщение.

Родителите ми са имали нещо мимолетно помежду си, когато са били млади, майка ми забременяла с мен. Връзката им не се получила, но все още го виждам. Имам брат и сестра-Джаксън и Джази.

Усмихнах се на това, че Джъстин все още поддържаше връзка с баща си и това, че има брат и сестра е сладко.

– Съжалявам.-Промърморих.

Той сви рамене и ме прегърна. Засмях се.

– Ти си прекрасен.- Казах му като се отделихме един от друг.

Той се засмя и трябва да кажа, че беше чудесно да чуя това от него. Имам чувството, че ако можеше да говори щеше да има секси, дрезгав глас. О, боже, Селена, млъкни. –

Здравейте.-Пати се усмихна, влизайки в хола.

Уоу, наистина ли стана толкова късно. Усмихнах и се.

-Здравей, Пати.

Тя свали палтото си и седна на стола. Джъстин я погледна и и се усмихна. Започнаха да използват езика на глухонемите. Аз просто си седях и ги гледах объркано. Пати се засмя.

-Не се тревожи, скъпа, ще те науча някой път.

Кимнах.

-Благодаря.

-Ще останеш ли за вечеря?-Пати попита, връщайки се в хола, след като беше отишла до кухнята, за да разопакова покупките.

Не, не искам да ви се натрапвам.-Поклатих глава.

-Глупости, искам да останеш, хубаво е да имам женско компания, поне веднъж.

-Добре тогава само ще се обадя на мама.- Станах и се усмихнах на Пати и Джъстин преди да набера номера на мама.

***

-Тя каза, че няма проблем.-Казах, влизайки в стаята.

-Добре тогава, надявам се, че обичаш спагети, любими са на Джъстин.

Засмях се и го погледнах, мислейки си за по-рано днес.

-Звучи чудесно.-отговорих.

You've reached the end of published parts.

⏰ Last updated: Jan 27, 2016 ⏰

Add this story to your Library to get notified about new parts!

Deafening (преведена история)Where stories live. Discover now