Deafening (преведена история) Първа глава
Първият ден от лятото е и аз трябва да гледам 5 - годишния ми брат. Предпочитам да съм с приятели, но майка ми е работохолик, а баща ми отдавна не е в картинката. През повечето време гледам брат ми.
- Селена, може ли да отидем в парка, моля те.- Брат ми ме умоляваше докато седяхме в хола и гледахме Disney channel.
Въздъхнах и се обърнах към него.
- Наистина ли искаш да отидем?-попитах.
Паркът е най-ужасното място, пълен с малки тичащи деца, а горите са пълни с дрогиращи се тийнейджъри. Погледнах часовника - 16:10.
- Добре, може да отидем за малко, после се прибираме, за да вечеряме.-въздъхнах.
Брадли плесна с ръце и скокна от дивана, за да си обуе обувките.
Някъде към 17ч. всички отиват в парка, за да пушат и пият, според мен е адски тъпо нещо, което може да се прави през това време от годината. Изключих телевизора, станах и отидох при Брадли, за да видя дали е готов.
- Хайде, побързах.-той подскачаше.
Засмях се и се обух. Взех ключвете и излязохме. Брадли вече ме чакаше в края на коридора. Заключих вратата и го хванах за ръка.
- Ще останем в парка само за около час и след това си тръгваме без да ме молиш да останем.- казах му.
-Добре. - той въздъхна.
След няколко минути по-късно бяхме в парка. Седнах на една пейка, а Брадли отиде да си играе, паркът не беше празен, имаше родители с деца.
Мислено въздъхнах и извадих телефона си. Единственото нещо, което можеше да ме забавлява. Играх на някаква тъпа игра и чаках времето да мине, за да си тръгнем. Бързо ми омръзна и го прибрах в джоба си. Огледах се наоколо. Уоу, кога беше станало толкова късно? Всички си тръгваха. Затова станах и отидох при Брадли, който се люлееше.
- Хей, малко човече, по-добре да тръгваме.
Той кимна и слезе от люлката. Усмихнах се и го хванах за ръката.
Докато вървяхме към изхода нещо ми хвана окото. Спрях и пуснах ръката на Брадли, който не забеляза. Той се обърна и ме погледна. Извън парка, имаше някаква тълпа, която викаше. Излязох от района за игра и се приближих до тълпата.
- Хей, глухото момче, чуваш ли ме, о, чакай.....
Всички избухнаха в смях.
- Бъди мъж, страхливецо. - друг изкрещя.
Клекнах на нивото на Брадли.
- Остани тук, не мърдай.
Той кимна. Потупах го по главата и станах.
Докато вървях бутнах няколко човека, за да се приближа. Ахнах, когато видях, че Тайлър, най-големият задник в училище беше приковал някакво момче и му крещеше в лицето.
В очите на момчето ясно се виждаше страх.
- Шибан педераст. - Тайлър изкрещя.
- Хей.- Казах с по-висок тон и той се обърна.
- Разкарах се Селена, нямаш работа тук. - Подсмихна се и насочи вниманието си към момчето.
- Остави го намира Тайлър. Какво ти е направил? - Попитах, приближавайки се до него.
- Казах ти да се разкараш. - Той изрева.
- А аз ти казах да го оставиш намира. - Отговорих му.
- Слушай- прекъснах го, удряйки го силно по лицето.
- Сега ти се разкарай и го остави.- Изкрещях.
- Кучка. - Тайлър промърмори докато държеше челюстта си.
- Шоуто свърши, хора.
Всички се обърнаха и си тръгнаха. Погледнах към момчето.
- Добре ли си? - Попитах, но той не каза нищо. - Хей.- Сложих ръка на рамото му.
Той трепна и ме погледна.
- Добре ли си? - Попитах отново.
„Хей, глухото момче. "
После ми светна.
- Не може да ме чуеш. - Въздъхнах. - Имаш ли телефон?- попитах бавно.
Сложих ръката си до ухото, имитирайки телефон. Той кимна и го извади джоба на дънките си. После ми го подаде. Усмихнах се и му благодарих. Записах номера си и си изпратих съобщение.
- Брадли, ела тук. - Повиках брат ми.
Той бързо дойде и прегърна крака ми. Момчето се усмихна на Брадли. Извадих телефона си и запазих номера му.
„Хей, аз съм Селена, а това е Брадли. Как се казваш?"
Погледнах към него, когато телефона му извибрира. Прочете съобщението и се усмихна. Започна да пише нещо. Моят телефон извибрира.
„Джъстин"
Сладко име, отива му.
- Брадли, това е Джъстин.
Брадли се усмихна на Джъстин, а той му помаха, което ме накара да се засмея.
