Deafening (преведена история) Втора глава
Вървяхме по тротоара, Брадли ме държеше за ръка и беше между мен и Джъстин. Продължавах да го гледам, но той гледаше само напред, сякаш е в някакъв свой си свят. Исках да разбера повече за него. Дали е роден глух или е претърпял инцидент, в който е загубил слуха си? Има ли приятели и семейство? Дали ходи на училище или се обучава вкъщи? Искам да му бъда приятелка.
-Селена, кога ще се приберем? Уморен съм и гладен.- Брадли се прозя.
Вдигнах го и го гушнах.
-Скоро миличък трябва да изпратим нашия приятел Джъстин до тях.
Той кимна, положи главата си на рамото ми.
Джъстин ни погледна, въздъхна и извади телефона си. Започна да пише нещо, а след това моят телефон извибрира.
Извадих го от джоба си и отворих съобщението.
Не трябва да ме изпращате до нас. Аз съм голямо момче.
Засмях се и поклатих глава, отговаряйки на съобщението му. Знаех, че може да си прибере до тях сам. Джъстин изглеждаше умно момче и със сигурна, че нямаше да е навън ако не можеше да се справи. Но се притеснявах, че Тайлър и групичката му от задници можеха да се върнат.
Но аз искам.
Пъхнах телефона си обратно в джоба, усмихвайки се на Джъстин, който кимна благодарствено. Последвах го докато не стигнахме до улица с малки къщи. Продължих да вървя след него. Спряхме пред една чиста и поддържана къща, усмихнах се. Мястото изглеждаше сладко. Спряхме пред вратата и Джъстин затърси ключовете си в джоба. След няколко минути търсене въздъхна и звънна на звънеца. Леко повдигнах Брадли, който беше заспал на рамото. Чух нечии стъпки от другата страна на вратата. Вратата се отвори, разкривайки млада и красива жена,която сигурно е майката на Джъстин.
- О, моето момченце.-Тя ахна като го прегърна.
Той изпишка, а аз се засмях. Джъстин се отдръпна и тя направи няколко жеста с ръце. Той извъртя очи и направи нещо подобно на нейните движения. Просто стоях и ги гледах преди майка му да се обърне към мен с голяма усмивка на лицето.
- Благодаря ти, толкова се притесних. Той трябваше да си е вкъщи преди часове.
Усмихнах се.
- Няма проблем госпожо. Аз съм Селена.-Подадох и ръка и се здрависахме.
-Аз съм Пати, майката на Джъстин. Благодаря ти, че го доведе до вкъщи.- Тя отговори.
- Няма проблем. По-добре да тръгвам, защото трябва да заведа този малък мъж вкъщи.-Погледнах към брат ми.
- Разбира се, благодаря ти отново.-Тя отвърна.
Помахах на Джъстин. Извадих телефона си и го разклатих, показвайки му да ми пише. Той кимна и извади своя.
- Чао.- Обърнах се и започнах да вървя по алеята, отправяйки се към нас.
Благодаря ти за всичко.
Получих съобщение от Джъстин няколко минути по-късно. Усмихнах се и му отговорих.
Няма проблем. Трябва да ме научиш на езика на глухонемите ако ще се виждаме отново.
Най-накрая пристигнах в нас. Отключих вратата и влязох в дневната. Поставих внимателно Брадли на дивана. Той отвори леко очи.
- Селена.
- Дам.- Усминах се и седнах на края на дивана.
- Защо Джъстин не говори?- той попита.
Прехапах устна. Той е само на пет и не би разбрал.
- Джъстин не чува, миличък.-Разроших косата му.
-Оу...-той каза.
- Но това не го прави по-различен от нас.- Брадли кимна и се изправи.
- Знам.-Усмихна се сладко.
- Още ли си гладен?- Попитах го, ставайки от дивана.
Брадли кимна.
- Дам.
Засмях се.
- Добре, отивам да направя нещо. Стой тук и гледай телевизия.-Казах преди да отидох в кухнята.
Искаш да излизаш с мен? Никой не иска да излиза с глухо момче.
Получих съобщение от Джъстин.
Стана ми наистина тъжно. „глухо момче". Това ли си мислеха хората за него,само защото не чува. Никой не искаше да му даде шанс.
Разбира се, че искам да излизам с теб. Какво ще кажеш за утре?
Написах му и сложих телефона си на плота. Заех се с търсенето на нещо за ядене.
Утре звучи чудесно Селена. Ще се видим в нас след като мама ме наказа задето се прибрах късно. Не ми е позволено да излизам от къщата за два дни.
Засмях се и се замислих за утре. Нямам търпение да се размотавам с Джъстин.
