Welcome to Hell (Jigoku shoujo One shot)

Началото

- Ама че зловеща кукла! - каза момичето, докато я измъкваше от раницата.
- Внимавай, може да е вуду-кукла! - обади се една от приятелките ѝ и се разкикоти.
- Да бе, представяш ли си - Мио вуду магьосница! - каза другото момиче, което беше с тях и също започна да се смее.
- Веднага спрете с глупостите! - скастри ги приятелката им, която очевидно беше лидерка на групата.
- Какво ще правиш с това нещо, Хико? - попита я Изуми - една от ученичките, които сега бяха с нея.
- Как какво? Ще я съсипя! - отговори ѝ тя.
- Научи я, че ако ще си носи играчки в училище, трябва поне да ги пази! - каза Ивасава и огледа играчката в ръцете на приятелката си - кукла, изработена сякаш от слама с цвят на катран и с червена панделка около врата.
- Как мислите - дали от тази панделка ще стане хубав аксесоар за коса? - Хико хвана единия ѝ край и го издърпа.
______________________________
- Изуми, Ивасава - къде изчезнахте? - завика Хико и се огледа наоколо - Каквото и да сте намислили, да знаете, че не е смешно!
- Нищо не сме намислили - чу познат глас зад себе си.
- Имайте късмет да е така! - тя се обърна към тях и изпищя - това не бяха приятелките ѝ - бяха два скелета, вперили очните си кухини право в нея. -Разкарайте се от мен! - развика се Хико и излезе на бегом от стаята. Не забави крачка и в коридора, който сякаш ставаше все по-тъмен и по-тъмен. По стените се спускаха бели фигури, а кръвта, течаща от единствения процеп на лицето им, бавно заливаше пода. Хико не издържа на всичко, което се случваше - от очите ѝ закапаха сълзи. Но не спря да бяга - беше я страх. И най-сетне стигна до изхода на училището. Бутна дръжката на вратата, но тя не се отвори. Паникьоса се.
- Бутни по-силно! Понякога заяжда. - Хико почти не позна гласа, но все пак ѝ даде някаква надежда за спасение.
- Ами помогни ми! - каза тя, все още мъчейки се да отвори. Човекът зад нея протегна ръката си и докосна тази на момичето, стояща върху дръжката. Хико изтръпна - ръката беше мъртвешки студена и бяла като сняг. Изпищя и се обърна. Пред нея стоеше красива жена, с елегантно прибрана коса и изящно кимоно в небесносиньо. Изглеждаше величествено. Момичето затаи дъх и седна разтреперено на пода, сякаш някой ѝ беше заповядал да го направи. От вратата се появи друга призрачна фигура и сграбчи ръцете ѝ.
- К-какво! Не - пусни ме! - започна да се дърпа тя, но напразно - от пода изплуваха още две фигури и хванаха краката ѝ.
- Е, готова ли си да признаеш греховете си? - попита я жената пред нея.
- Не знам за какво говориш! Хора като мен нямат грехове! - започна да се дърпа Хико.
- Хора като теб не се интересуват от приятелите си, а само от това, което те им носят
- Дори аз знам, че не се постъпва така! - зад жената се показаха дребничък старец с шапка, скриваща половината му лице и момче, изглеждащо на не повече от осемнадесет, с гарвановочерна коса и маслинено зелени очи.