Моето момче.

Аз.

Здравейте. Казвам се Емили. На 18 съм. Завърших училище по рано защото ми писна а и с родителите ми често се местехме поради работата им. Дженифър Питърсън и Джон Питърсън или познати още като моите прекрасни родители. Те наистина бяха такива въпреки факта че почти не се виждахме. Татко беше мениджър на момчетата от Magcon. Те бяха най прекрасните същества в света. От едно страна ги мразех защото заради тях татко много пътуваше и почни не ги виждах с мама тъй като тя му беше нещо като асистентка. Но когато се виждахме което не ставаше много често винаги съм им се радвала защото те са най- забавните хора на света. Не че и аз изоставам. И аз правя вайнове като тях но не ми е това работата. Правя по един два на седмица даже понякога и не правя а те правят по двайсетина на ден. Имам няколко вайна с тях все пак как да пропусна. Е добре стига толко за момчетата те не са толкова важи или поне за сега няма да бъдат. Имам най прекрасното гадже на света с което сме заедно от 2 години и половина. Казва се Скот. Но и неговото време приключи за жалост. След малко ще ви кажа защо нека първо разкажа историята ни. Със Скот се запознахме в един парк съвсем случайно. Той продаваше сладолед. Искаше да събере пари за кола. Беше любов от пръв поглед. Излезнахме на няколко срещи и всичко се случи. Бяхме най сладката двойка но след толкова много време явно му бях писнала. Имахме среща у тях след обяд но аз реших да ида по рано за да го изненадам. Това беше най голямата грешка в живота ми или всъщност като се замисля не беше. След малко ще кажа защо. Та отидох да го изненадам по рано но вместо да го хвана да гледа телевизия или да готви защото той обожаваше готвенето аз го хванах с най добрата ми приятелка в едно легло да правят секс. Попринцип съм разбирателен човек и за това поисках обяснение. Той не можа да измисли по тъпо нещо. Каза че искал разнообразие. Тъй като си мислех че той е перфектния той ме беше и първия за което съжалих. Най добрата ми приятелка Ашли пък не каза нищо. тя просто седеше отстрани и се опитваше да асимилира случващото се. Та да отговоря на въпроса защо е по добре. Повечето хора смятат че такива неща водят само до тъга. Е аз съм прекалено различна. Не бях нито тъжна нито ядосана. Бях разочарована и успокоена. Да казах успокоена. Защо го казах? Замислете се не е ли по добре сега като го знам и да не се измъчвам за него после когато това се е повторило и е твърде късно. Имам интересна логика. След като стана това се прибрах в къщи. Отидох в хола и осъзнах погледите на момчетата втренчени в мен. Гилински Джонсън Камерън Наш Мат Тейлър Шон и Хейс. Съобщиха ми че ще ходя с тях на турне след месец. Попринцип бих полетяла от щастие но колкото и да не ми пукаше все пак ми беше гадно. На тези хора имах най голямо доверие а те ме предадоха. Явно винаги сме били в един любовен триъгълник а тъй като трема е много за едно пълноценна връзка решиха че аз съм излишна и ме изхвърлиха като парцал. Казах едно супер и се качих в стаята ми. Маят рай. Някой почука на вратата. Беше Гилински. Попита ме какво ми е. Разказах му всичко. Той ме прегърна и ми каза че през този един месец те със Джонсън и Камерън ще живеят у нас. Това ме зарадва вече защото поне щеше да има кой да ме забавлява. Е това е всичко за мен а сега ще проследим най прекрасния и забавен месец в живота ми.