Нека първо да разказа малко по от преди за нас. Казвам се Мади. Когато бях на 4 майка ми се омъжи повторно. До колкот знам нямам баща. Та както казах майка ми си намери втори мъж. Казва се Том. Том Хемингс. С Ема (майка ми) се приместихме да живеем с тях. Питате се кои тях? Том и сина му Люк. Малко момченце на 6 с руса коса и небесно сини очи. Може би се питате как се разбираме с Люк. Ами нека ви кажа. В началото отношенията ни бяха малко странни почти не си говорихме. После започнахме да се опозаваме, но майка ми ме изпрати при брат си в Лондон. Тогава бях на 6. Учех там в илитната музикална академия.
Когато живеех в Лондон поне в началото ми липваше новото ми семейство, но почти не говорех с тях. Майка ми само ми пращаше пари, Том ми пращаше картички от време на време, а Люк...с него не сме говорили изобщо.
Ето, че минаха цели 10 години и се прибирам в Австралия, тъй като Джеймс заминава за Германия, а аз не мога да остана в Лондон защото съм непълнолетна и било незаконно. Според мен това са пълни безмислици. Както и да е в момента седях на седалката си в самолета и чаках да приземят самолета и най после да се махна от тук. Не знаех кой ще ме чака на летището, но можех и сама да се справя. Самолета стря и откопчах колана си. Изправих се и пооправих леко намачканата си черна блуза. Изтупах скасаните си дънки и оправих разрошената си кестенява коса. Питате се как изглеждам? Средно на ръст момиче, с почти нормалните килограми. Дълга до кръста кестенява коса и зелени котешки очи. Това съм си аз.
Всех нещата си и изчаках да взема куфарите си. Ети ги и тях. Тръгнах да излизам от литището когато някой извика името ми.
-Мади.-обърнах се и видях четири момчета. Едното беше с синя коса, второто беше с черна и приличаше на азиатец, третия имаче средно дълга мръсно руса коса, а четвъртото момче беше...Люк? Стрях на място и изчаках те да доидат до мен. Някак си се почувствах добре, че след толкова години виждам Люк. Той ми се усмихна и май мислеше същото като мен.
-Люк.-казах и се затичах към него. Хвърлих се на врата му, а той ме вдигна и завърта в прегръдката си. Когато се отделихме се загледах в него. Нямаше и помен от онова малко и хилаво момченце. На негово място стоеше момче с набола брада. Халка на усната си и вече по-зрям вид.
-Здравей-каза с усмивка.
-Здравей.
-Мади това са Майки, Калъм и Ащън. Момчета това е сестра ми. Доведената ми сестра Мадисън.
-Здравейте момчета. Приятно ми е да се запознем.
-Боже мади колко си пораснала. Очаквах същоя дребосък, който беше.-брат ми не пропусна да спомене този факт и да разроши косата ми. За него си бях още мъничето от преди 10 години.
-Хайде да вървим.-каза и ме прегърна през кръста. Момчетата взеха куфарите ми, а аз се почувтвах някак странно. Нещо в мен започна да пърха в момента в, който видях Люк. Това не ми харесва и тябва да внимавам.с това чувство.
