Бяхме на милиметър устните ни да се докоснат, когато Калъм отвори вратата и нуе моментално се отдръпнахме.
-Брат викат се за песента.-отговори той. До някъде му бях благодарна, но и ядосана, че ни прекъснам...мамка му какво говоря вобще та аз щях да целуна собствения си доведен брат. Какво ми става. Люк влезе в стаята без да каже нищо, а аз лязох в асансьора слизайки към фоаето. Мат трябваше вече да е там. Честно казано в момента искам да се згуша в завивките и да забравя за всичко случило се предималко. Как допуснах това да се случи. Щях да целуна собствения си брат. Който не бях виждала от години и е станал страшно секси. Опомни се Мади. Какви ги дранкаш. Средоточи се над момчето, което те чака долу. Сески момче. Отварящите си врати ме изкараха от мислите ми. Пристъпих леко несигорно напред, но веднаха овладях емоциите си. Видях Мат опрян на белия си джип. Изглеждаше секси. Много секси. Беше облечен в черни разкъсани дънки, дълъг потник и червена карирана риза. Червени вански и за завършек черна шапка и слънчеви очила. Когато ме видя се изправи и тръгна към мен. Леко се затичах към него и му се хвърлих на врата. Тои ме повдигна и ме завъртя. Когато бях в Лондон с Мат постоянно бяхме заедно. Започнах да изпитвам някакви чувства към него, но не знаех дали да му кажа, защото в трудните моменти той беше до мен и много оценявам приятелтвото ни. Не искам да го загубя.
Нека преди това да ви опиша Мат. Блондин около 180 сантиметра. С лешникови очи. Сладка усмивка и много готини тръпчинки. Е кой няма да си падне по Мат Еспиноса.
-Матиии-прошепнах в прегръдката ни. Той мразеше да го нарчам тъка, но на мен ми харесваше да го дразня.
-Пегиии.-как обича да ми го връща. Измисли ми този прякор откучето на баба му. Каза че си приличаме с дакела. Горкото куче.
-Еспиноса искаш ли си наследството.-погледнах го строго отделяйки се от него. Той не каза нищо само ме погледна изплашено. Горкичкия. Доловете сърказма.
-Все същата Мади. Не си се променила дребен.-да..той бе с две години по голям от мен. Перко.
-да и ти не си се променил Мати.
-Е да се поразходим. Да пием по каде.-предложи отваряйки мивратата. Не казах нищо само кимнах и седнах на седалката до неговата. Той заобиколи тичешком и седна до мен. Спомням си когато се бяхме гванали на бас за нещо и той загуви. Трпбаше да ми даде колата си. Тогава караше bmw. Нов модел. Е аз не мога да карам. Поне след като учиках хубавичко колата на Мат ме научи.
-Мати може ли да карам.-сведкавично ме погледна изплашено.
-Няма да допусна тази грешка отново. Никога повече. Никога и на моето бебче.-говореше завързано. Леле колко е страхлив.
-Спокойно бебе шегувах се.-започнах да се смея. Мат ме погледана странно, но и той се засмя. Запаьи двигателя и потеглихме. Не след дулго стигнахме едно кафене. Беше близо де един парк. Излязохме от колата и влязохме в лафенето. Седнахме на масата в ъгала и започнахме да си говори.
-Е Хемингс говори. Какво ново при теб.-Започна да любопитства пърхайки с мигли.
-Ами върнах се в училище. Всички ме мислят за богиня като живея с Люк плейвоя Хемингс. Мислят си, че ми е гадже, но не. Той ми е доведен брат.-отговорих просто.
-Чакай, чакай. Живееш с Люк Хеминхс. Ол, чакай фамилиите. Вярно. -оххх тъпичкия ми.
-Ол, вярно, че си рус.-изимитирах го.
Сервитьорката дойде и взе поръчките ни. Прясно кафе от Сидни. Божествено. Мат се бе умълчал и реших аз да започна тема.
-Е, Мат как върви с Клариса. Все още ли сте заедно.-попитах, но щом го направих веднага съжалих. Погледа му от весел става тъжен.-Ей, какво стана.
-С Клариса се раделихме преди три месеца. Изневери ми с Джош. Не вярвах, че ще го направи след толкова дълга връзка, но го направи.
-Спокойно Мат не е единствената, а и честно да си призная не я харесвах.-казах в опит да го развеселя и успях.
-Права си Мади не е единствената.-при това негово изречение се почувствах странно. Бях щастлива. Даже се изчервих. Защо мамка му.
Продължихме да си говорим. На всякакви теми. За мен, за него. За Лондон. За Сидни.
Вече беше тъмно. Бяхме прекарали доста време в приказки.
-Мат стана късно ще тръгвам.-отговорих и взех чантата си.
-Почакай, ще те закарам.
-Добре.
Мат плати и се качихме в колата. На всеки един светофар пеехме с цяло гърло. Макар, че мат не можеше да пее, но това е му пречеше да го прави. Неусетно бяхме пред къщатата на Люк. Добре де пред нашата къща. Странно нали? Да..
-Благодатя Мат.-прегърнах го и излязох от колата. Бях направила точно три стъпки когато той извика името ми.
-Мади почакай. Трябва да ти кажа нещо.-каза и разби устните си в мойте. Не се съпротивих, напротив даже отвърнах. От кога чаках този момент. Устните ми бяха меки и топли. Мат поиска достъп и аз му го предоставих. Целувахме се нежно, но и страсно. Ръцете ми си играеха с косата му, а неговите нежно ме обгрущаха.
Въздуха ни вече бе не свършване. Отделихме се и се погледнахме в очите.
-От кога чакам това.-прошепна той.
-Аз също Мати..аз също.-бях щастлива.-Лека нощ Мат.
-Лека Пеги.-пак ме дразниш, но ще ти го простя този път. Засмях се и влязох в къщата. Видях как Мат потегля.
Къщата беше тиха. Или момчетата не се бяха прибрали, или Люк си бе легнал. Качих се по стълбите и влязох в стаята си. Точно стещу тази на Люк. ЛЮК. Ами да. Щах да целуна Люк. Какво изобщо правех. Но когато съм около неги всякаш не мога да мисля. Не се владея. Ще се правя, че нищо от това днес не се бе случвало. Знам, че и пингвина същото ще го направи.
Съблякох дрехите си. Взех си бър душ. Облякох бельо и една от тениските на Люк и съм заспала.
Надявам се да ви хареса. Ще кача некста ското. Чаоо :)
ПС. На снимката е Мат <3
