ГТНЛ
Мади отиде в стаята си, а аз слязох при момчетата. Всеки правеше нещо. Майки разглеждаше телефона си, а Калъм и Ащън гледаха телевизия. Настаних се на дивана при останалите и се зазяпах в телевизора. Но мислех за нея. Колко се бе променила. Колко красива е станала. Мога да си призная, че когато тя замина се чувствав самотно. Преди с нея си играехме. Нормално тогава бях на 12. Странно но я чувтвах повече от сестра и приятелка, но това не бива да го знае. Опомни се Люк какво говориш изобщо. Страхотно сега даже си говоря и сам.
През останалото време с момчетата си поръчахме пица и гледахме филми или играехме видео игри. Не ни съдете беше ни скучно.
Беше станало вече полунощ и момчетат си тръгнаха, а аз си легнах. Сутринта трябваше да сабудя Мади и да я запиша в училището. Заспах с мисълта за нея.
ГТНМ
Спях си много добре до като някой не влезе в стаята ми прекалено шумно.
-Ставай Мади. Време е за училище.-каза и се хвърли на леглото до мен.
-Още не съм си дошла, а ти вече ме мразиш.-измрънках и се завих през глава.
-Ставай. Не те мразя, но ттпбава да те запиша на училище или нашите ще ме обезглавят.-каза дърпайки завивката.
-Добре. Добре предавам се.-дигнах ръце в въздуха и станах от леглото. Тениската се бе надигнала до ханша ми и бекините ми бяха на показ. Побързах да я смъкна преди Люк да ме види, но явно беше късно. На алюк явно му стана неодобно и излезе от стаята като промърмори едно леко "чакам те долу."
Влязох в банята и иазмих забите и лицето си. Върбах се обратно в стаята си кадето застанах пред куфарите си. Все още не ги бях разопаковала, но ми се налагаше да го сторя щом се прибера. Извадих черен кожен клин, червена блуза. Черно кожено яке и червени велурени боти на средно голям ток. Не обичах да нося токчета, но не можех и постоянно да ходя с кецове. Оправохкосата си и сложих малко грим. Тоест само спирала и безцветен гланц.
Взех телефона си и слязох при Люк, който ме чакаше на дивана зазяпал се в телевизора.
-Кхм..-прокашкях се привкичайки вбиманието му.-Готова съм.
-Добре да тръгваме.-каза и ме огледа. След което стна, взе клчовете от колата и тръгна.
Качихме се в черния му джип и патувахме в тишина. Не беше неловко, а някак успокояващо. Поне за мен. Чуваше се само радиото. Изведнъж Люк увеличи песента и се усмихна, а аз чух познт глас. Съдейки по припева песента се казваше She looks so perfect. Погледнах Люк, който си препяваше тихо и с прасти леко барабанеше по волана.
-Люк това ваша песен ли е?-попитах вече вазхитена от гласа му. Може би приличах на идиот, но усмивката ми беше като на клолн.
-Дам.-усмихна се той. -Как си представяш новото училище?-попита той някак си замислено.
-Ами всъщност не знам. Някак странно може би. Кифли и загорели момчета навсякаде. Нормално училище.
-Как беше в академията?-той не знаеше..никой не знаеше.. това ми беше болна тама. Бях обект на подигравки, защото винаги се справях с нещата. Завиждаха ми и ме малтретираха ужасно. Не искам да мисля за това.
-Ами...обикновенна академия. Страхотна песен. Ще ви стана фен.-казах опитвахки се да сменя темата. И май ми се получи.
-Супер. Е пристигнахме.-съобщи и слезе от колата. Отворих вратата си, а Люк сложи слънчевите си очила, за да не го забележат феновете му, но не се получи.
Изведнъж станна вълна на страх ме обвзе. Мисля, че Люк усети това защото хвана ръката ми и ме придурпа в лека прегръдка. Странното му действие ме успокои до някаква степен. Вървяхме спокойно по двора влизайки в масивната бяла сграда. Влизайки в нея всички впериха погледите си в нас. Влязохме при директора и моят "брат" попални докоментите за приемането ми.
